Това, което не беше направил, бе да прояви поне малък признак на интелигентност.
Тя започна да се чуди дали е хванала птицата, която трябваше. Рискува да бъде ухапана още веднъж и се вгледа силно в злите му, оранжеви очи, и се опита да убеди самата себе си, че някъде, в дълбините им, почти невъзможно да се види, блещука странно пламъче.
Тя опипа вътре из главата на орела. Неговото съзнание си беше още там, както трябваше да се очаква, ярко и остро, но имаше и нещо друго. Съзнанието, разбира се, е безцветно, но, все пак, нишките на орловото съзнание изглеждаха лилави. Около тях и преплетени в тях имаше и ефирни сребърни нишки.
Еск беше научила твърде късно, че съзнанието оформя тялото, че Заемането е едно нещо, но мечтата напълно да се приеме чуждо тяло е неизбежно осъдена на наказание.
Баба седна и се залюля. Беше в безизходица, знаеше това. Да се Разплетат оплетените едно в друго съзнания не беше по силите й, не беше по силите на никой в Планините Рамтоп, нито даже на…
Нямаше никакъв шум, но може би настъпи промяна в структурата на въздуха. Вещицата вдигна очи към жезъла, когото беше изтърпяла да се върне в къщата.
— Не — отсече тя.
После си помисли: кой има полза от това, което казах? Аз? Там има сила, но не е моя вид сила.
Но друг вид тук няма. А даже и сега може би съм закъсняла.
Може никога да не съм била навреме.
Тя посегна пак в главата на орела, за да успокои страховете му и да разсее паниката му. Той й позволи да го вземе и застана несигурно на китката й, а ноктите му се впиха здраво до кръв.
Баба взе жезъла и се отправи към горния етаж, където Еск лежеше на тясното легло в ниската спалня със стария й набразден таван.
Тя накара птицата да кацне на рамката на леглото и насочи вниманието си към жезъла. Още веднъж резбата върху него се измести под погледа й и отказа да покаже същинската си форма.
На Баба не й беше чуждо използването на силата, но тя знаеше, че залага само на лек натиск, за да раздвижи едва-едва вълната на нещата. Тя не би го казала така, разбира се, — тя би казала, че винаги има ръчка, стига да знаеш къде да я потърсиш. Силата в жезъла беше груба, жестока, суровата есенция на магията, извлечена от силите, които управляваха самата вселена.
Щеше да има цена. А Баба разбираше достатъчно от магьосничество, за да е сигурна, че ще бъде висока. Но ако се притесняваш за цената, какво търсиш в магазина?
Прочисти си гърлото и се зачуди какво по дяволите трябва да направи сега. Може би ако…
Силата я удари като тухла. Усети как я хваща и я повдига, така че, беше много учудена, когато погледна надолу и видя, че краката й още стоят здраво на пода. Опита се да направи крачка напред и въздухът около нея запращя от магическо разреждане. Тя протегна ръка да се облегне на стената и старата дървена греда под пръстите й се размърда и по нея покараха листа. Магически циклон се развихри из стаята, като вдигаше праха и за кратко му придаваше някои много обезпокоителни форми; каната и легена на умивалника, с изключително подходящия мотив на розички, се пръснаха на парчета. Под леглото третият член на традиционното порцеланово трио се превърна в нещо ужасно и изпълзя нанякъде.
Вещицата отвори уста да прокълне, но после размисли, щом думите й избуяха в обрамчени с дъги облаци.
Тя погледна надолу към Еск и към орела, които изглежда бяха далеч от всичко това, и се опита да се съсредоточи. Вмъкна се в главата му и още веднъж различи нишките на съзнанието — сребърните жички бяха прилепнали така плътно до лилавите, че бяха придобили същата форма. Но сега успя да види и къде свършваха нишките и къде едно добре премерено дръпване или бутане щеше да започне да ги разплита. Беше толкова очевидно, че тя се чу да се смее, а смехът се изви в сенки от оранжево и червено, и изчезна в тавана.
Времето минаваше. Даже и със силата, пулсираща в главата й, задачата беше болезнено трудна, като да вденеш игла на лунна светлина, но най-сетне тя успя да събере цяла шепа сребро. В бавния, тежък свят, в който й се стори сега че е, тя взе чилето и бавно го хвърли към Еск. То се превърна в облак, завъртя се като въртоп и изчезна.
Усещаше присъствието на пронизителен, чуруликащ шум и сенки в крайчеца на полезрението си. Е, рано или късно това се случваше на всички. Те бяха дошли, привлечени, както винаги, от разреждането на магията. Трябваше просто да се научиш да не им обръщаш внимание.
Баба се събуди от яркото слънце, което бодеше в очите и. Беше се строполила до вратата и цялото тяло я болеше, като че ли имаше зъбобол.
Тя посегна наслуки с една ръка, напипа края на умивалника и се изтегли до седнало положение. Не беше съвсем изненадана, когато видя, че каната и легена изглеждат точно така, както винаги са изглеждали; всъщност, от най-искрено любопитство превъзмогна болките и надникна под леглото да провери, че, да, нещата бяха съвсем нормални.