Орелът още стоеше свит отстрани на кревата. Еск спеше на леглото и Баба видя, че това е истински сън, а не безжизнеността на празно тяло.
Единственото, което можеше да направи сега, беше да се надява, че Еск няма да се събуди с неудържимото желание да се нахвърли върху зайци.
Старицата свали долу омаломощената птица и я пусна на свобода през задната врата. Тя тежко долетя до най-близкото дърво и кацна да си почине. Имаше чувството, че би трябвало да се разсърди на някого, но да пукнеше, ако можеше да си спомни защо.
Еск отвори очи и дълго време лежа, загледана в тавана. През всичките тези месеци тя се беше запознала с всяка бучка и цепнатинка в мазилката, които създаваха един фантастичен, обърнат наопаки пейзаж, и който тя бе населила със своя собствена и сложна цивилизация.
Съзнанието й гъмжеше от сънища. Тя извади ръка изпод юргана и я загледа, учудена защо не е покрита с пера. Всичко беше много странно.
Тя отметна завивките назад, провеси крака на края на леглото, разпери криле в устрема на вятъра, и се плъзна плавно над света…
Тупването върху пода на спалнята доведе Баба на бегом по стълбите; тя я пое в ръцете си и я прегърна силно, докато се тресеше от страх. Баба се клатеше напред-назад на краката си и издаваше безсмислени, успокояващи звуци.
Еск вдигна към нея очи, изпълнени с ужас.
— Усещах как изчезвам!
— Да, да. Сега е по-добре — мърмореше Баба.
— Ти не разбираш! Не можех да си спомня даже как се казвам! — пищеше Еск.
— Но сега си спомняш.
Еск се поколеба и провери.
— Да — каза тя. — Да, разбира се.
Сега вече да.
— Значи нищо лошо не се е случило.
— Но…
Баба въздъхна.
— Ти научи нещо — каза тя, но помисли, че е по-безопасно да вмъкне и малко строгост в гласа си. — Казват, че малкото знание е опасно нещо, но не е и наполовина толкова лошо, колкото огромното невежество.
— Но какво се случи?
— Помисли си, че Заемането не е достатъчно. Помисли си, че ще е чудесно да откраднеш чуждо тяло. Но трябва да знаеш, че тялото е като… като формичка за желе. Придава форма на съдържанието, разбираш ли? Не можеш да побереш съзнанието на момиченце в тялото на орел. Поне не за дълго, във всеки случай.
— Аз съм станала орел?
— Да.
— И въобще не съм била аз?
Баба помисли малко. Винаги й се налагаше да спира, когато разговорите й с Еск я отвеждаха отвъд границите на речника на порядъчните хора.
— Не — каза тя най-после, — не в този смисъл, който ти имаш предвид. Просто орел с някои странни сънища понякога, може би. Както когато ти сънуваш, че летиш, може бе той би си припомнял как ходи и говори.
— Уфх.
— Но сега вече всичко свърши — каза Баба и й се усмихна леко. — Ти си вече собственото си аз, а орелът си получи обратно съзнанието. Кацнал е на големия бук до клозета, бих искала да му занесеш малко храна.
Еск седна на пети и се загледа в една точка покрай главата на Баба.
— Имаше някои странни неща — диалогично каза тя. Вещицата се завъртя като пумпал.
— Исках да кажа, че като насън видях неща — каза Еск. Шокът на старицата беше толкова очевиден, че тя се поколеба, уплашена, че е казала нещо нередно.
— Какви неща? — равнодушно попита Баба.
— Нещо като големи създания, във всякакви форми. Мотаеха се наоколо.
— Тъмно ли беше? Имам предвид, Тези Неща в тъмното ли бяха?
— Струва ми се, че имаше звезди. Бабо?
Баба Уедъруекс се беше втренчила в стената.
— Бабо? — повтори Еск.
— Ммфмх? Да? Оо. — Баба се окопити. — Да. Ясно. Сега бих искала да слезеш долу, да вземеш бекона, дето е в килера и да го занесеш на птицата, разбра ли? Няма да е зле и да й благодариш. Човек никога не знае.
Когато Еск се върна, Баба мажеше филии с масло. Тя си примъкна столчето до масата, но старата жена размаха кухненския нож.
— Всяко нещо по реда си. Изправи се. Погледни ме.
Еск направи каквото й казаха, озадачена. Баба заби ножа в дъската за рязане на хляб и поклати глава.
— Дявол да те вземе! — каза тя най-общо на целия свят. — Не знам какъв им е обичаят, но доколкото познавам магьосниците, трябва да има някаква церемония, те винаги усложняват нещата…
— Какво искаш да кажеш?
Баба като че ли не я забеляза и отиде до тъмния ъгъл до бюфета.
— Може би трябва да стъпиш с единия крак в кофа със студена каша, да си сложиш една ръкавица и всички подобни глупости — продължи тя. — Не исках да го правя, но Те ме карат насила.