— За какво говориш, Бабо?
Старата вещица измъкна жезъла от сянката и го размаха неопределено срещу Еск.
— Заповядай. Твой е. Вземи го. Само се надявам, че постъпвам правилно.
Всъщност връчването на жезъл на магьосник-чирак обикновено представлява много внушителна церемония, особено ако жезълът е наследен от по-стар маг, по древна традиция следва дълго и страшно изпитание, което предполага маски и качулки, саби и страховити клетви за това, как езиците на разни хора ще бъдат отрязани, вътрешностите им ще бъдат разкъсани от дивите птици, а прахът им ще бъде разпилян в осемте посоки на света и т.н. След няколко часа подобни неща, чиракът може да бъде допуснат в братството на Мъдрите и Просветлените.
Също така, произнася се и дълга реч. По чиста случайност Баба знаеше същината й вкратце.
Еск взе жезъла и се вгледа в него.
— Много е хубав — неуверено каза тя. — Резбата е красива. За какво служи?
— Сега седни. И поне веднъж слушай добре. В деня, в който ти се роди…
— … и това е в общи линии.
Еск погледна сериозно към жезъла, после към Баба.
— И аз трябва да стана магьосник?
— Да. Не. Не знам.
— Това не е отговор, Бабо — укорително каза Еск. — Да или не?
— Жените не могат да бъдат магьосници — глухо рече Баба. — Противоречи на природата. Все едно да искаш жена-ковач.
— Всъщност, аз съм гледала татко, когато работи и не виждам защо…
— Виж какво — прекъсна я Баба, — не може да има жена-магьосник, така както не може да има мъж-вещица, защото…
— Аз съм чувала за мъже-магьосници — хрисимо каза Еск.
— Вещери!
— Мисля, че да.
— Искам да кажа, че няма мъже-вещици, има само глупаци — разгорещено каза Баба. — Ако мъжете бяха вещици, щяха да са магьосници. Всичко се свежда до… — тя си почука по главата — главологията. Как ти работи мозъкът. Мъжките мозъци работят различно от нашите, разбираш ли. Тяхната магия е само числа, ъгли, ръбове и какво правят звездите, като че ли това има някакво значение. Всичко се свежда до силата. Всичко е… — Баба поспря и изрови от съзнанието си любимата си дума, с която описваше всичко, което презираше у магьосниците, — гометрия.
— Добре тогава — облекчено каза Еск. — Ще си стоя тук и ще се уча за вещица.
— Ох — мрачно въздъхна Баба, — лесно ти е да го кажеш. Но не мисля, че ще е толкова лесно.
— Но ти каза, че мъжете могат да са магьосници, а жените — вещици, и че не може да е обратното.
— Точно така.
— Добре тогава — тържествуващо каза Еск, — всичко е решено, нали? Не ми остава нищо друго, освен да стана вещица.
Баба посочи жезъла. Еск сви рамене.
— Това е само една стара пръчка.
Баба поклати глава. Еск премигна.
— Не?
— Не.
— И аз не мога да стана вещица?
— Не знам какво можеш да станеш. Вземи жезъла.
— Какво?
— Вземи жезъла. Така, стъкмила съм огъня в камината. Запали го.
— Кутията с огнивото е… — започна Еск.
— Веднъж ти ми каза, че имало и по-добри начини да се запали огън. Покажи ми.
Баба се изправи. В полумрака на кухнята тя сякаш започна да расте, докато не го изпълни с подвижни, парцаливи сенки, заредени с омраза. Очите й искряха гневно срещу Еск.
— Покажи ми — заповяда тя, а гласът й беше леден.
— Но… — отчаяно започна Еск, притиснала жезъла до себе си, и прекатури стола си в бързината да отстъпи назад.
— Покажи ми.
Еск се завъртя с нисък. От пръстите й лумна огън и описа дъга през стаята. Пламъкът експлодира с такава сила, че запокити мебелите в другия край на стаята, а топка яростна зелена светлина се пръсна върху огнището.
Менливи шарки заиграха по нея, докато тя се въртеше и цвърчеше по камъните, които запукаха, а след това се разтопиха. Задната стена на огнището, която беше от желязо, храбро се съпротивлява няколко секунди, преди да се разтопи като восък; за последен път тя се появи като червено петно пред огнената топка и после изчезна. Миг по-късно чайникът замина по същия начин.
Точно когато изглеждаше, че и коминът ще ги последва, старата каменна плоча на огнището не издържа и с едно последно пращене огнената мълния изчезна от погледа.
Случайно изпукване или облаче пара издаваше придвижването й под земята. Като изключим това, наоколо цареше тишина — огромната, съскаща тишина, която настъпва след пронизващия ушите шум, а след ултравиолетовия, ослепителен блясък, в стаята беше тъмно като в рог.
Най-после Баба се измъкна иззад масата и допълзя толкова близо, колкото й стискаше, до дупката, която все още беше обградена от кора от лава. Тя рязко се отдръпна назад, когато още един облак свръхнагрята пара избуя като гъба.