Баба остави да ги носи тълпата. Сергиите озадачаваха и нея. Тя се взираше сред тях, макар и нито за миг да не отслабваше бдителността си срещу джебчии, земетресения и хора, отдадени на сладострастието, докато не забеляза нещо бегло познато.
Това беше една малка, покрита сергия, остаряла и с черна драперия, вклинена в тясното пространство между две къщи. Макар и незабележима, тя изглежда въртеше много оживена търговия. Клиентите й бяха главно жени, на всякаква възраст, при все че Баба забеляза и няколко мъже. Все едно, всички те имаха едно общо нещо. Никой не се приближаваше до сергията направо. Те всички като че ли почти я подминаваха, и после внезапно се шмугваха под сенчестия навес. Миг по-късно вече отново бяха навън, като просто измъкваха бързо ръка от чантата или от джоба си и се състезаваха за титлата „Най-Небрежната Походка В Света“ толкова успешно, че страничният наблюдател наистина би се усъмнил какво е видял или видяла току-що.
Удивително беше, че една такава сергия, за чието съществуване там толкова много хора не подозираха, може да е така известна.
— Какво има вътре? — попита Еск. — Какво купуват всички?
— Лекарства — твърдо отговори Баба.
— В градовете трябва да има много болни хора — тъжно каза Еск.
Отвътре сергията представляваше множество кадифени сенки, а мирисът на билки беше толкова тежък, че можеше да се бутилира. Баба побутна няколко връзки сухи листа с опитен пръст. Еск се отскубна от нея и се опита да прочете драсканиците върху етикетите по бутилките пред себе си. Тя беше експерт по повечето от нещата, които приготвяше Баба, но тук не познаваше нищо. Имената бяха доста забавни, като Тигрово Масло, Девича Молитва и Помощник на Съпруга, а една-две от запушалките миришеха като килера на Баба, след като е правила в него някоя и друга от тайните си дестилации.
В мрачните дълбини на сергията се раздвижи някаква сянка и една кафява, набръчкана ръка се плъзна леко върху нейната.
— Мога ли да ти помогна, госпожичке? — попита дрезгав глас, захаросан в сироп от смокини. — Бъдещето ти ли искаш да предскажа, или бъдещето ти да променя, а?
— Тя е с мен — пресече я Баба и се завъртя, — а очите ти изневеряват, Хилта Гоутфаундър3, ако не можеш да познаеш възрастта й.
Фигурата пред Еск се наведе напред.
— Есме Уедъруекс? — попита тя.
— Съвсем същата — отвърна Баба. — Още продаваш гръмотевични капки и паричка-желания, а, Хилта? Как върви?
— Много се радвам да те видя — отговори фигурата. — Какво те води насам от планините, Есме? А детето… сигурно ти е помощничка?
— Какво е това, което продавате, моля? — попита Еск.
Фигурата се засмя.
— О, неща, които пречат на разни нежелани неща и друга, които помагат за желани неща, сладурче — каза тя. — Нека само да затворя, скъпи мои, и съм на ваше разположение.
Фигурата се шмугна покрай Еск в обонятелен калейдоскоп от аромати и затвори завесата в предната част на сергията. После отметна завесите в задната част и пусна вътре следобедното слънце.
— Самата аз не мога да понасям тъмнината и задуха — обясни Хилта Гоутфаундър, — но клиентите очакват точно това. Знаете как е.
— Да — сериозно кимна Еск. — Главология.
Хилта, ниска, дебела жена, с огромна шапка с цвете на главата, погледна от нея към Баба и се ухили.
— Така е — съгласи се тя. — Ще пийнете ли чай?
Те седнаха върху бали от непознати билки в непристъпния, личен кът на Хилта, оформен в ъгъла от сергията между стените на къщите, и пиха нещо ароматно и зелено от изненадващо изящни чаши. За разлика от Баба, която се обличаше като много порядъчна гарга, Хилта беше цялата в дантели, шалове, шарени цветове, обици и толкова много гривни, че едно-единствено движение на ръцете й звучеше като ударни инструменталисти, падащи от скала. Но Еск виждаше приликата между двете.
Трудно беше да се, опише. Не би могъл да си ги представиш да се поклонят на когото-и-да-било.
— Така — каза Баба, — как я караш?
Другата вещица сви рамене, от което барабанистите се откачиха отново, след като току-що почти бяха успели да се изкачат горе.
— Като припряния любовник, идва и си тръг… — започна тя и спря, щом видя многозначителния поглед на Баба към Еск.
— Не е зле, не е зле — поправи се тя бързо. — Абе, градският съвет се опитаха да ме изхвърлят веднъж-дваж, но всичките имат жени и някакси все не се получава. Те викат, че не съм била най-доброто, но аз пък им викам, че ако не бяха Билковите Предпазни Средства на Мадам Гоутфаундър, доста семейства в този град щяха да са бая по-големи и по-бедни. Знам аз кой ми идва в магазина, знам. Спомням си кой купува говедарски капки и УтМрел Мехлем, спомням си. Не е лош животът. А как я карате във вашето село с онова, смешното име?