— Лошия Задник — услужливо се обади Еск. Тя взе малко глинено гърне от тезгяха и подуши съдържанието му.
— Доста добре — отвърна Баба. — Плодовете на природата винаги се търсят.
Еск подуши пак праха, който приличаше на див джоджен с основа, която не можа съвсем точно да определи, после внимателно го захлупи пак. Докато двете жени си обменяха клюки, използвайки някакъв женски код, пълен със странни погледи и смигвания, и с неизречени прилагателни, тя се зае да изследва другите екзотични лекарства, които бяха изложени на показ. Или по-точно, които не бяха на показ. По някакъв странен начин те сякаш бяха майсторски полускрити, като че ли Хилта не искаше много да продава.
— Не познавам нито едно от тези — каза тя, почти само на себе си. — Какво дават на хората?
— Свобода — отговори Хилта, която имаше добър слух. После се обърна пак към Баба. — Колко си я научила?
— Не чак толкова — отвърна тя. — Тук има сила, но не съм сигурна каква. Магьосническа, може би.
Хилта се обърна много бавно и изгледа Еск от горе до долу.
— Аха! — каза тя. — Това обяснява жезъла. Чудех се за какво говореха пчелите. Така, така. Дай ми ръката си, дете.
Еск протегна ръка. Пръстите на Хилта бяха така отрупани с пръстени, че беше като да бръкнеш в торба с орехи.
Баба се изправи на стола си, цялата излъчваща неодобрение, докато Хилта започна да изследва дланта на Еск.
— Наистина, не мисля, че това е необходимо — строго каза тя. — Не и между нас.
— Ти го правиш, Бабо — обади се Еск, — на село. Виждала съм те. И с чаени чаши. И с карти.
Баба се размърда неудобно.
— Да, добре — каза тя. — Всичко зависи. Просто им хващаш ръката и хората сами си предсказват бъдещето. Но не е необходимо да се хващаш и да му вярваш, ще си навлечем белята, ако започнем да вярваме на всичко.
— Силите, Които Са, притежават много странни качества, и озадачаващи и разнообразни са пътищата, по които известяват те желанията си в този кръг огнена светлина, който ние наричаме физически свят — тържествено каза Хилта. Тя смигна на Еск.
— Да, наистина — сопна се Баба.
— Не, направо — каза Хилта. — Вярно е.
— Хмх.
— Виждам, че си тръгнала на дълъг път — рече Хилта.
— Ще срещна ли висок, тъмен непознат? — попита Еск, докато изучаваше дланта си. — Баба винаги казва това на жените, тя казва…
— Не — отвърна Хилта, а Баба сумтеше. — Но ще бъде много странно пътуване. Ще изминеш дълъг път, а в същото време ще седиш на едно и също място. И посоката ще е странна. Това ще бъде изследване.
— Можете да кажете всичко това по ръката ми?
— Е, главно само се досещам — отговори Хилта, облегна се назад и посегна към чайника (металният барабанист, който се бе изкачил наполовина нагоре, падна върху мъчещите се цимбалисти). Тя погледна внимателно към Еск и добави: — Жена-магьосник, а?
— Баба ме води в Невидимия Университет — каза Еск.
Хилта повдигна вежди.
— Знаеш ли къде е това?
Баба се намръщи.
— Не толкова подробно — призна си тя. — Надявах се, че ти ще можеш да ми дадеш по-конкретни указания, след като си по-добре запозната с тухлите и т.н.
— Казват, че има много врати, но вратите му в този свят са в град Анкх-Морпорк — каза Хилта. Баба я погледна неразбиращо. — На Кръглото Море — добави тя. Бабиният поглед продължаваше настойчиво и любезно да пита. — На петстотин мили оттук — довърши Хилта.
— Ох! — възкликна Баба.
Тя се изправи и изтупа въображаема прашинка от дрехата си.
— По-добре да тръгваме тогава — добави.
Хилта се засмя. На Еск й хареса звука. Баба никога не се смееше, тя само повдигаше ъгълчетата на устните си, а Хилта се смееше като някой, който е помислил сериозно върху Живота и е схванал шегата.
— Все едно, тръгнете утре — предложи тя. — У дома има място, можете да преспите при мен, пък и утре ще е светло.
— Не бихме искали да злоупотребяваме — каза Баба.
— Глупости. Защо не поразгледате наоколо, докато си прибера сергията?
Охулан беше пазарният център на една голяма, обширна територия и пазарният ден не свършваше със залез-слънце. Вместо това, на всяка палатка и всяка сергия светваха фенери, а от отворените врати на кръчмите бликваше ярка светлина. Дори и храмовете окачваха многоцветни лампи отвън, за да привличат нощни богомолци.