Еск се увери, че никой не й обръща никакво внимание и дръпна най-близкия том. Той моментално се разтвори в ръцете й и тя унило видя, че в него имаше същите неприятни диаграми, каквито беше забелязала в книгата на Саймън. Писмото й беше абсолютно непознато и тя се зарадва от това — щеше да е ужасно да узнае какво всъщност означават всичките тези букви, които като че ли бяха направени от грозни създания, заети да си правят разни сложни неща. Тя затвори корицата с все сила, и въпреки това думите като че ли отчаяно продължаваха да бутат навън. Най-отгоре имаше рисунка на някакво създание, което подозрително приличаше на едно от нещата от студената пустиня. Във всеки случай то никак не приличаше на щастливо котенце.
— Здрасти! Това е Еск, нали? К-как в-влезе т-тук?
Беше Саймън, прав, стиснал по една книга под всяка мишница. Еск се изчерви.
— Баба не ще да ми каже — каза тя. — Струва ми се, че е нещо, свързано с мъжете и жените.
Саймън я погледна неразбиращо. После се ухили. Еск помисли втори път върху въпроса.
— Работя тук. Мета. — Размаха жезъла, за да дообясни.
— Тук вътре?
Еск се облещи срещу него. Почувства се сама, изгубена и повече от предадена. Всички изглежда бяха заети да живеят собствения си живот, всички, освен нея. А тя ще прекара остатъка от своя живот да почиства след магьосници. Не беше честно, а на нея вече й беше писнало.
— Всъщност, не. Всъщност, уча се да чета, за да стана магьосник.
Момчето я погледа няколко секунди с воднистите си очи. После внимателно взе книгата от ръцете й и прочете заглавието.
— DEMONYLOGIE MALYFYCORUM OF HENCHANSE THEE UNSATYFACTORY. И как м-мислиш, че ще се научиш да четеш това?
— Хм — отвърна Еск. — Ами, просто се опитваш, опитваш… докато стане, не е ли така? Като доенето, или плетенето, или… — Гласът й заглъхна.
— За това не знам. Тези книги м-могат да бъдат малко, хм, агресивни. Ако не в-внимаваш, те започват да четат теб.
— Какво искаш да кажеш?
— К-казззз…
— … казват… — каза Еск автоматично.
— … че имало някога един мммм…
— … магьосник…
— … който започнал да ч-чете NECROTELECOMNICON и п-пуснал съзнанието си на в-вв…
— … воля…
— … и на с-следващата с-сутрин открили дрехите м-му на с-стола и шапката м-му върху тях, а к-книга-та имала…
Еск си запуши ушите с пръсти, но не много здраво, за да не пропусне нещо.
— Не искам да го знам, ако е ужасно.
— … имала много повече страници.
Еск си извади пръстите от ушите.
— Имало ли е нещо върху страниците?
Саймън кимна тържествено.
— Да. На всссяка една от тях иммало ддд…
— Не — каза Еск. — Не искам даже да си го представя. Аз пък си мислех, че четенето е далеч по-спокойно нещо, искам да кажа, Баба си четеше алманаха всеки ден и никога нищо не й се е случвало.
— П-предполагам, че с-с обикновените, опитомени думммм…
— … думи…
— … всичко е наред — великодушно изрече Саймън.
— Абсолютно сигурен ли си? — попита Еск.
— Работата е само дето думите могат да имат с-сила — каза Саймън и решително пъхна книгата обратно на мястото й, откъдето тя задрънча с веригите си срещу него. — А и нали к-казват, че перото е по-ссилно от ммм…
— … меча — каза Еск — Добре, ама с кое предпочиташ да те ударят?
— Хм, м-мисля, че нямма някакъв с-смисъл да ти казвам, че не би трябвало да с-си тук, нали? — попита младият магьосник.
Еск помисли върху това, колкото се полагаше.
— Не, — отговори тя. — И аз така мисля.
— Бих м-могъл да повикам пазачите да те изхвърлят оттт-тук.
— Да, но няма да го направиш.
— Аз просто не исссс…
— … искам…
— … да пострадаш, разбираш ли. Наистина не исскам. Това м-може да е опас…
Еск долови лека вихрушка във въздуха над главата му. За един миг тя ги видя — огромните, сиви форми от студеното място. Наблюдаваха. И точно в спокойствието на Библиотеката, когато тежестта на магията правеше Вселената изключително тънка, те бяха решили да Действат.
Приглушеното шумолене на книгите наоколо прерасна в отчаяно шумно прелистване на страници. Някои от по-мощните книги успяха да се оттласнат от полиците си и се замятаха, пърхайки лудо, на краищата на веригите си. Една огромна магическа енциклопедия се хвърли от гнездото си на най-горния рафт, като междувременно успя да се откъсне от веригата си, и запърпори нанякъде като подплашено пиленце, а страниците й се пръскаха след нея.
Магически вятър отнесе шала на Еск и косата й се разпиля по гърба. Тя видя Саймън, който се опитваше да се закрепи до един рафт, когато книгите експлодираха около него. Въздухът се сгъсти и замириса на калай. Забръмча.