— Те се опитват да влязат! — изпищя тя.
Саймън обърна измъченото си лице към нея. Обезумяла от страх инкунабула6 го удари силно в кръста и го събори върху надигащия се под, преди да подскочи високо над рафтовете. Еск се наведе светкавично, когато я подмина ято енциклопедии, които влачеха рафта си след себе си, след което по ръце и колене си запробива път към него.
— Ето от какво се плашат толкова книгите! — изкрещя в ухото му. — Не ги ли виждаш там горе?
Саймън безмълвно поклати глава. Една книга „пръсна“ подвързията си над тях и ги засипа със страници.
Ужасът може да се прокрадне в съзнанието посредством всички сетива. Това може да е шумът от тихия многозначителен кикот в заключената тъмна стая, зърнатата половин стоножка върху вилицата със салата, странният мирис от спалнята на наемателя, вкусът на плужеци в сиренето с карфиола. Хващането обикновено е без поглед.
Но нещо стана с пода под дланите на Еск. Тя погледна надолу, лицето й замръзнало от ужас, тъй като прашният дъсчен под внезапно стана грапав. И сух. И много, много студен.
Между пръстите си усети фин, сребърен пясък.
Тя сграбчи жезъла и, прикривайки очите си срещу вятъра, го размаха към скупчените ужасни фигури над нея. Би било хубаво да се каже, че изгарящият пламък на ярък, бял огън прочисти мазния въздух. Но не успя да се осъществи…
Жезълът се извъртя като змия в ръката й и изведнъж удари Саймън странично по главата.
Сивите Неща потрепераха и изчезнаха.
Реалността се завърна и се опита да се престори, че никога никъде не е ходила. Тишината се спусна като дебело кадифе — дипла след дипла. Тежка, кънтяща тишина. Няколко книги паднаха тежко от въздуха и се почувстваха глупаво.
Подът под краката на Еск без съмнение беше дървен. Ритна го силно, за да се увери.
По пода имаше кръв и съвсем тихо точно в средата й лежеше Саймън. Еск погледна надолу към него, после нагоре към притихналия въздух и после — към жезъла. Той изглеждаше самодоволен.
Тя долавяше далечни гласове и бързи стъпки.
Една ръка като изящна кожена ръкавица се пъхна лекичко в нейната и много меко един глас отзад каза:
— Уук.
Тя се обърна и се озова срещу кроткото, издължено назад лице на библиотекаря. Той вдигна пръст на устните си в недвусмислен жест и леко я дръпна за ръката.
— Аз го убих! — прошепна тя.
Библиотекарят поклати глава и я задърпа настойчиво.
— Уук — обясни той. — Уук.
Той я замъкна насила в една странична пътечка на лабиринта от стари етажерки няколко секунди преди група старши магьосници, привлечени от шума, да се покажат на ъгъла.
— Книгите пак са се сбили…
— О, не! Ще минат векове докато заловим пак всичките магии, нали знаете, че се пръскат и си намират места да се скрият…
— Кой е този на пода?
Последва пауза.
— В безсъзнание е. Някоя лавица го е ударила, както изглежда.
— Кой е той?
— Новото момче. Сещате ли се, този, дето казват, че имал цяла глава мозък?
— Ако онази лавица е била съвсем малко по-наблизо, щяхме да разберем дали са били прави.
— Вие, двамата, занесете го в болницата. Останалите, по-добре съберете книгите. Къде, по дяволите, е библиотекарят? Би трябвало да внимава повече и да не допуска да се издигне Критична Маса.
Еск погледна косо към орангутана, който мръдна вежди срещу нея. Той извади един прашен том с магии по градинарство от рафтовете до себе си, извади мек, кафяв банан от дупката зад книгата и го изяде с мълчаливото задоволство на някой, който знае, че каквито и да са проблемите, те принадлежат единствено и само на хората.
Еск погледна на другата страна, към жезъла в ръката си и устните й побеляха. Тя знаеше, че ръката й не е сбъркала неволно. Жезълът беше нападнал Саймън, затаил убийство в дървеното си сърце.
Момчето лежеше на коравото легло в тясна стая, със студена кърпа върху челото. Триатъл и Катенгъл го гледаха с безпокойство.
— Откога е така? — попита Катенгъл.
Триатъл сви рамене.
— От три дни.
— И не е идвал на себе си нито веднъж?
— Не.
Катенгъл седна тежко на края на леглото и уморено запощипва носа си. Саймън никога не беше изглеждал особено здрав, но сега лицето му имаше ужасен, измършавял вид.
— Брилянтен мозък е тоя, неговия — каза той. — А обяснението му на фундаменталните принципи на магията и материята — удивителни.
Триатъл кимна.
— Начинът, по който той просто попива знанието — каза Катенгъл. — Аз цял живот съм практикуващ магьосник, но, някакси, все не разбирах напълно магията, докато той не я обясни. Толкова ясно. Толкова, как да кажа, нагледно.