— Той удари Саймън — измърмори Еск. — Опита се да го убие. Хвърлих го в реката.
— Не е много хубаво, след като ти спаси живота — каза Баба.
— Спаси ме като удари него?
— Още ли не си разбрала? Той викаше… онези Неща.
— Това не е вярно!
Баба се вгледа в предизвикателните й очи и си помисли: Изгубих я. Три години работа — нахалост. Не можа да стане магьосник, но можеше да стане вещица.
— И защо не е вярно, Госпожице Всезнайка? — попита тя.
— Той не би направил подобно нещо! — Еск щеше да се разреве. — Чух го как говори, той е… ами, той не е лош, той е прекрасен човек и почти разбира как става всичко, той е…
— Предполагам, че е много добро момче — кисело каза Баба. — Никога не съм казвала, че е черен магьосник, нали?
— Те са ужасни Неща! — изхълца Еск. — Той не би повикал тях, той иска всичко онова, което те не са, а ти си една злобна, стара…
Плесницата иззвъня като монета. Еск залитна назад, пребледняла от изненада. Баба стоеше с вдигната ръка и трепереше.
Тя беше удряла Еск още веднъж по-рано — ударът, който получава бебето, за да го въведе в света и да му даде най-обща представа какво да очаква от живота. Но той беше единственият. За три години под един покрив беше имало достатъчно поводи — когато Еск беше забравяла млякото да изкипи или по невнимание беше оставяла козите без вода, но острата дума или пък още по-остро мълчание бяха вършили далеч по-добра работа от всякаква сила, а и не оставяха синини.
Тя сграбчи здраво Еск за раменете и я погледна в очите.
— Чуй ме — настойчиво заговори тя. — Не съм ли ти казвала винаги, че ако използваш магията, трябва да минеш през света така, както ножът минава през водата? Не съм ли?
Еск кимна, хипнотизирана като сгащен заек.
— Но ти си мислеше, че това са само Бабини приказки, нали? Но истината е, че ако използваш магия, привличаш вниманието върху себе си. Тяхното. Те непрекъснато гледат света. Обикновените мозъци са им нещо смътно, те въобще не си правят труда да ги забележат, но съзнание с магия в него изпъква, ясно ли ти е, то е като фар за тях. Не тъмнината Ги привлича, а светлината, светлината, която ражда сенките!
— Но… но… защо се интересуват? Какво искат Те?
— Живот и форма — отвърна Баба.
Тя се успокои и пусна Еск.
— Те наистина са трогателни — каза тя. — Те самите нямат свой живот или форма, а само тези, които могат да откраднат. Могат да оцелеят в този свят точно толкова, колкото риба може да живее в огъня, но това не Им пречи да се опитват. Но са достатъчно умни да ни мразят, за това, че сме живи.
Еск потрепери. Спомни си грапавото усещане от студения пясък.
— Какви са Те? Аз винаги съм си мислила, че са само… само някакви демони?
— Нне. Никой не знае точно. Те са просто Нещата от Подземните Измерения извън вселената, това е всичко. Създания — сенки.
Тя се обърна пак към проснатия труп на Саймън.
— Дали пък случайно нямаш някаква представа къде е той, а? — попита тя и погледна лукаво към Еск. — Не е отишъл да лети с чайките, нали?
Еск поклати глава.
— Не — рече Баба. — И аз така си мислех. Те са го хванали, нали.
Това не беше въпрос. Еск кимна, а на лицето й беше изписана безкрайна мъка.
— Не си виновна ти — каза Баба. — Съзнанието му Им е отворило пролука и когато е паднал, са го взели там със себе си. Само че…
Тя забарабани с пръсти по крайчеца на леглото, докато явно не стигна до някакво решение.
— Кой е най-важният магьосник тук? — попита тя.
— Хм, Лорд Катенгъл — отвърна Еск. — Той е Главният Ректор. Той беше един от онези, дето бяха тук.
— Дебелия или другия, дето изглеждаше кисел като оцет?
Еск откъсна съзнанието си от образа на Саймън в студената пустиня и се чу да казва:
— Той, всъщност, е магьосник Осмо Ниво и 33-градусов маг.
— Искаш да кажеш, че е наклонен? — попита Баба. — Цялото това мотаене около магьосници те е накарало да ги приемеш на сериозно, момичето ми. Те всичките се наричат Върховен Лорд Еди-Кой-Си и Лорд Велики Не-знам-Кой-Си, това е част от играта. Даже и магьосниците го правят, човек би си помислил, че поне те ще са по-разумни, ама не, вървят и разправят, че са Удивителните Бонко и Дорис. Както и да е, къде е този Велик Рамтидлипо?
— На вечеря са в Голямата Зала — каза Еск. — А той ще може ли да върне Саймън?
— Там е проблемът — отвърна Баба. — Смея да кажа, че всички ние можем доста лесно да върнем нищо, което ще върви и ще говори като всички нас. Но дали това ще е Саймън, е друг въпрос.
Тя се изправи.