— Да я намерим тази Голяма Зала тогава. Няма време за губене.
— Хм, на жени не е позволено да влизат — каза Еск.
Баба се спря на прага. Раменете й се повдигнаха и тя много бавно се обърна назад.
— Какво каза? — попита тя. — Да не би старите ми уши да ме лъжат, и не казвай, че ме лъжат, защото не е вярно.
— Съжалявам — каза Еск. — По навик.
— Виждам, че започваш да възприемаш идеи под нивото си — студено каза Баба. — Иди и намери някой, който да наглежда момчето, и хайде да видим какво й е толкова голямото на тази зала, че да не мога да припаря до нея.
И така, точно когато целият факултет на Невидимия Университет вечеряше в достолепната зала, вратите се разтвориха широко с драматичен ефект, който се поразвали малко, тъй като едната от тях се блъсна в някакъв сервитьор, върна се назад и тресна Баба в пищялките. И вместо предизвикателните стъпки, с които бе решила да пресече разчертания на квадрати под, тя беше принудена да го мине наполовина с подскоци, наполовина с куцане. Поне се надяваше, че подскача с достойнство.
Еск бързаше след нея и болезнено ясно усещаше стотиците погледи, насочени към тях.
Буботенето от разговорите и тракането на приборите за хранене замряха. Няколко стола бяха съборени на земята. В другия край на залата тя видя най-главните магьосници на високата им маса, която всъщност стърчеше няколко стъпки над пода. Те се бяха облещили.
Един средноразряден магьосник — Еск се сети, че е лектор по Приложна Астрология, — се втурна към тях и размаха ръце.
— Не-не-не-не — закрещя той. — Сбъркали сте вратата. Трябва да се махнете.
— Я не ми пречи — спокойно каза Баба и го подмина.
— Не-не-не, това противоречи на академичната традиция, трябва да напуснете веднага. Тук дами не се допускат!
— Аз не съм дама, аз съм вещица — каза Баба и се обърна към Еск: — Той много важен ли е?
— Мисля, че не — отвърна Еск.
— Добре — Баба се обърна към лектора. — Тичай ми намери важен магьосник, моля те. Бързо.
Еск я потупа по гърба. Един-двама магьосници с малко по-голямо самообладание бяха изтичали пъргаво през вратата зад тях и сега няколко Университетски портиери напредваха заплашително през залата, съпроводени от закачките и подсвиркванията на студентите. Еск никога не беше обичала особено портиерите, които водеха собствен живот в техните си помещения, но сега усети, че я обзема състрадание към тях.
Двама от тях протегнаха космати ръце и сграбчиха Баба за раменете. Ръката й се скри зад гърба й, последва кратка суматоха от движения, която завърши с това, че двамата избягаха куцукайки, като стискаха парчета от себе си и ругаеха.
— Игла за шапка — каза Баба.
Тя грабна Еск със свободната си ръка и я понесе към високата маса, като хвърляше свирепи погледи към всеки, който й се стореше, че иска да се изпречи на пътя й. По-младите студенти, които винаги надушваха забавленията гратис, затропаха, задюдюкаха и задрънчаха с чинии по дългите маси. Високата маса се стовари с трясък върху плочките, а старшите магьосници бързо се строиха в колона зад Катенгъл, докато той се опитваше да събере остатъците от достойнството си. Усилията му всъщност не се увенчаха с успех — много е трудно човек да изглежда достойно със салфетка, втъкната в яката му.
Той вдигна ръце за тишина и залата зачака нетърпеливо, докато Баба и Еск се приближаваха към него. Баба разглеждаше с интерес старите портрети и статуите на отдавнашни магове.
— Кои са тия копелета? — попита тя с крайчеца на устата си.
— Били са главни магьосници — прошепна Еск.
— Изглеждат сякаш имат запек. Не съм срещала нито един магьосник, който да е наред — каза Баба.
— Истинска гадост са да ги чистиш от прах, това знам аз — отвърна Еск.
Катенгъл стоеше широко разтворил крака, с ръце на хълбоците и стомах, който оставяше впечатлението за ски писта за начинаещи и следователно цялостният му вид представляваше позата, която обикновено се асоциира с Хенри VIII, но не е изключено и с Хенри IX и X.7
— Е? — попита той. — Какво ще рече това нападение?
— Този важен ли е? — попита Баба Еск.
— Аз, госпожо, съм Главният Ректор! И случайно ръководя този Университет! А вие, госпожо, престъпвате наистина много опасна територия! Предупреждавам ви, че… Престанете да ме гледате така!
Катенгъл залитна назад, вдигнал ръце, за да се предпази от втренчения взор на вещицата. Магьосниците зад гърба му се разпръснаха, събаряйки маси в бързината да избягат от погледа й.
Очите на Баба се бяха променили.
Никога по-рано Еск не ги беше виждала такива. Те бяха абсолютно сребърни, като малки кръгли огледала и отразяваха всичко, което виждаха. Катенгъл представляваше една чезнеща дребна точица в дълбините им, с отворена уста, а миниатюрните му ръчички — кибритени клечки, махаха отчаяно.