Пантите на вратата започнаха да скърцат.
Последва един миг на напрежение, след което гвоздеите изскочиха от пантите и издрънчаха в стената зад нея. Дъските се заогъваха, докато вратата все още се напъваше да се отвори срещу силата на… на каквото и да беше онова, което я държеше затворена.
Дървото се изду.
Снопове синя светлина се стрелнаха в коридора, играеха и танцуваха в същото време, докато неясни фигури се виеха из ослепителния блясък вътре в стаята. Светлината беше замъглена и ултравиолетова, от оня вид, който веднага би накарал Стивън Спилбърг да се обърне към адвоката си по авторско право.
Косата на Еск така щръкна на главата й, че сега заприлича на блуждаещо глухарче. И когато прекрачи прага, по тялото й запращяха малки огнени змийчета.
Студентите отвън ужасено видяха как изчезва в светлината. Всичко изчезна в безшумна експлозия.
Когато най-сетне събраха достатъчно кураж да надникнат в стаята, те не видяха там нищо друго освен спящото тяло на Саймън. И Еск, притихнала и студена на пода, която дишаше много бавно. А подът беше покрит с тънък слой сребърен пясък.
Еск се носеше през мъглите на света и със странно, безпристрастно чувство забелязваше отмерения начин, по който минаваше през твърдата материя.
С нея имаше и други. Чуваше чуруликането им.
Яростта се надигна като жлъч. Тя се обърна и се втурна след шума, като се бореше с изкушаващите я сили, които непрекъснато й говореха колко хубаво би било просто да отпусне контрола върху съзнанието си и да потъне в топлото море на нищото. Да стои ядосана, това беше спасението. Знаеше, че най-важното е наистина да е ядосана.
Свят Диск се отдалечи и сега лежеше под нея също както в деня, когато беше станала орел. Но този път под нея беше Кръглото Море — то наистина беше кръгло, като че ли Господ се беше изчерпал на идеи — а отвъд него лежаха краищата на континента и дългата верига на Планините Рамтоп, които стигаха чак до Центъра. Имаше и други континенти, за които тя никога не беше чувала, както и малки островни вериги.
Гледната й точка се промени и се появи Ръбът. Беше нощ, и тъй като кръжащото слънце на Диска сега се намираше под света, то осветяваше дългия водопад, който опасваше Края.
То осветяваше също така и Великата А’Туин — Световната Костенурка. Еск често се беше чудила дали Костенурката не е наистина само мит. Струваше й се, че си навличаш сума ти проблеми само за едното носене на някакъв си свят. Но ето я тук, голяма почти толкова, колкото и Диска, когото носеше, заскрежена от звезден прах и насечена от кратери на метеори.
Главата й мина пред Еск и тя се озова точно срещу едно око, толкова голямо, че да побере в себе си всички флотилии на света. Беше чувала да се говори, че стига да може човек да погледне достатъчно надалеч в посоката, в която е вперила поглед А’Туин, той би могъл да види края на вселената. Това може би се дължеше само на очертанията на устата й, но Великата А’Туин изглеждаше леко обнадеждена, даже оптимистична. Може би, пък, краят на всичко не беше чак толкова лош.
Като насън, Еск протегна ръка и се опита да Заеме най-голямото съзнание във вселената.
Спря се тъкмо навреме, като детето с шейна играчка, което е очаквало малък, полегат склон, а внезапно се озовава над величествените планини, покрити със сняг и простиращи се чак до ледените полета на безкрая. Никой никога не би могъл да Заеме това съзнание, щеше да е като да се опиташ да изпиеш морето. Мислите, които минаваха през него, бяха големи и бавни като глетчери.
Отвъд Диска бяха звездите, но нещо не беше наред с тях. Те се въртяха като снежинки. От време на време се успокояваха и заставаха неподвижно, както са стояли винаги, а след това изведнъж решаваха и започваха да танцуват.
Истинските звезди не би трябвало да правят така, реши Еск. Което означаваше, че тя не гледа истински звезди. Което пък означаваше, че не се намира съвсем на истинско място. Но чуруликане досами нея й напомни, че почти сигурно ще умре истински, ако дори за миг изгуби дирята на този шум. Тя се обърна и последва звуците през звездната виелица.
А звездите подскачаха и се успокояваха, подскачаха и се успокояваха…
Докато летеше нагоре, Еск се опита да се съсредоточи върху делнични неща, защото, ако оставеше съзнанието си да се задържи върху това, какво точно следва тя, тогава, знаеше, че ще тръгне назад, а не беше съвсем сигурна, дали знае пътя. Опита се да си припомни осемнайсетте билки, които лекуват болки в ухото, и това поотклони вниманието й известно време, тъй като никога не можеше да си спомни последните четири.