Еск бавно се обърна. Саймън се приближаваше към нея по пясъка, събрал ръце пред себе си. Очите му бяха здраво затворени.
— Наистина ли си мислеше, че ще е толкова лесно? — попита той. Или нещо друго попита — това не звучеше като гласа на Саймън, а като десетки гласове, говорещи едновременно.
— Саймън? — каза тя несигурно.
— Той повече не ни трябва — каза Нещото под формата на Саймън. — Той ни показа пътя, дете. А сега ни дай това, което ни принадлежи.
Еск отстъпи назад.
— Не мисля, че то ви принадлежи — каза тя, — които и да сте вие.
Нещото пред нея отвори очи. В тях нямаше нищо освен тъмнина — никакъв цвят, само дупки в някакво друго пространство.
— Бихме могли да кажем, че ако ни го дадеш, ще бъдем снизходителни. Бихме могли да кажем, че ще те пуснем да си идеш оттук в собствената ти форма. Но май няма никакъв смисъл да ти го казваме, а?
— Няма да ви повярвам — каза Еск.
— Добре тогава.
Нещото-Саймън се ухили.
— Само отлагаш неизбежното — каза то.
— Това ме устройва.
— Така или иначе, ние бихме могли да го вземем.
— Вземете го тогава. Но не мисля, че можете. Вие не можете да вземете нищо, ако то не ви е дадено, нали?
Те я наобиколиха.
— Ти ще ни го дадеш — каза Нещото-Саймън.
Сега се приближаваха и някои от другите Неща, които се връщаха през пустинята с ужасни отривисти движения.
— Ти ще се измориш — продължаваше То. — А ние можем да чакаме. Много сме добри в тая работа.
То мръдна наляво, за да я заблуди, но Еск се завъртя и го погледна в очите.
— Това няма значение — каза тя. — Аз само сънувам, а човек не може да бъде наранен насън.
Нещото млъкна и я погледна с празните си очи.
— Имате ли такава дума във вашия свят, мисля, че се казва „психосоматичен“?
— Никога не съм я чувала — сряза го Еск.
— Тя означава, че можеш да бъдеш наранен насън. И което е още по-интересно, ако умреш насън, оставаш тук. Това би било хууууубаво.
Еск погледна настрани към далечните планини, проснати на хладния хоризонт като разтопени питки от кал. Нямаше дървета, нямаше даже и скали. Само пясък и студени звезди и…
Тя по-скоро усети движението, отколкото го чу и се обърна, стиснала пирамидата между ръцете си като тояга. Тоягата халоса Нещото-Саймън посред скока му доста силно, но в момента, в който тупна на земята, то се преметна презглава напред и скочи на крака с неприятна лекота. Но то беше чуло изпъшкването й и беше видяло мигновената болка в очите й. Спря се.
— А, това те нарани, нали? Не искаш да гледаш как някой друг страда, нали така? Не и този, както изглежда.
То се обърна, даде знак и две от високите Неща се спуснаха над него и го сграбчиха здраво за ръцете.
Очите му се промениха. Тъмнината изчезна и тогава собствените очи на Саймън погледнаха от лицето му. Той вдигна поглед към Нещата от двете му страни и се опита да се съпротивлява за кратко, но едното беше усукало няколкото си чифта пипалца около китката му, а другото стискаше ръката му в щипките на най-големия рак на света.
После той видя Еск и погледът му се спря върху малката стъклена пирамида.
— Бягай! — изсъска той. — Изнеси я оттук! Не им позволявай да я вземат! — Лицето му се сгърчи в гримаса, когато щипките стиснаха по-здраво ръката му.
— Това номер ли е? — попита Еск. — Кой си ти всъщност?
— Не ме ли познаваш? — нещастно попита той. — Какво правиш в съня ми?
— Ако това е сън, бих искала да се събудя, моля те — каза Еск.
— Слушай. Трябва да избягаш сега, разбираш ли? Не стой така зяпнала.
— ДАЙ НИ Я — каза студен глас вътре в главата й.
Еск погледна надолу към стъклената пирамида със затворения в нея безучастен малък свят, после вдигна очи към Саймън, а устата й представляваха едно голямо „О“ от учудване.
— Но какво е това?
— Вгледай се внимателно!
Еск се взря през стъклото. Ако присвиеше очи, струваше й се, че малкият Диск е на гранули, като че ли беше направен от милиони миниатюрни песъчинки. А като се взреше внимателно в песъчинките…
— Това са само числа! — възкликна тя. — Целият свят… той целият е направен от числа…
— Това не е светът, това е само представа за света — каза Саймън. — Аз я създадох за тях. Те не могат да стигнат до нас, нали разбираш, но тук представите имат форма. Представите са реални!
— ДАЙ НИ Я!
— Но представите не могат да наранят никого!
— Аз превърнах нещата в числа, за да ги разбера, но те просто искат властта — горчиво каза Саймън. — Те се вкопчиха в числата ми като…
Той изпищя.
— ДАЙ НИ Я ИЛИ ЩЕ ГО РАЗКЪСАМЕ НА ПАРЧЕТА.
Еск погледна нагоре към най-близкото кошмарно лице.