— Почувствал си се излишен — каза Баба. — Няма нищо странно в това. Случва се на всички нас. Ние сами сме направили своя избор.
— Магьосниците никога не трябва да се връщат вкъщи — каза Катенгъл.
— Аз не мисля, че те могат да се върнат вкъщи — съгласи се Баба. — Аз винаги казвам, че човек не може да премине два пъти една и съща река.
Катенгъл помисли малко върху това.
— Мисля, че тук грешиш — каза той. — Трябва да съм пресичал една и съща река, ъ, хиляди пъти.
— О, но това не е била същата река.
— Не е ли?
— Не.
Катенгъл сви рамене.
— Изглеждаше ми съвсем същата гадна река.
— Няма нужда да говориш с такъв тон — каза Баба. — Не виждам защо трябва да слушам такъв език от магьосник, който не може даже да отговаря на писма!
Катенгъл мълча един миг, като изключим зъбите му, които тракаха като кастанети.
— О — каза той. — О, разбирам. От теб са били, значи?
— Точно така. Бях се подписала най-отдолу. Това би трябвало да ти говори нещо, не е ли така?
— Добре де, добре. Помислих си просто, че са някаква шега — намусено каза Катенгъл.
— Шега ли?
— Не получаваме много молби за постъпване от жени. Въобще не получаваме.
— Чудех се защо не получавам отговор — каза Баба.
— Аз ги изхвърлих, ако трябва да си призная.
— Би могъл поне… Ето го!
— Къде? Къде? О, ето там.
Мъглата се раздели и сега те го видяха ясно — фонтан от снежинки, декоративен стълб от замръзнал въздух. А под него…
Жезълът не беше скован в лед, а лежеше кротко в кипящ басейн от вода.
Един от необичайните аспекти на магическата вселена е съществуването на противоположности. Вече беше отбелязано, че тъмнината не е обратното на светлината, а е просто отсъствието на светлина. По същия начин абсолютната нула е чисто и просто отсъствието на топлина. Ако искате да разберете какво е истински студ, такъв студ, при който водата даже не може да замръзне, а анти-завира, достатъчно е да погледнете само този басейн.
Те гледаха мълчаливо няколко секунди, забравили препирнята. После Катенгъл каза бавно:
— Ако си пъхнеш ръката в това, пръстите ти ще се пречупят като клечки.
— Мислиш ли, че ще можеш да го извадиш с магия? — попита Баба.
Катенгъл запотупва джобовете си и най-сетне извади кесийката си с тютюн. С ловки пръсти той надроби остатъците от няколко късчета тютюн в нова хартия и я наплюнчи да се оформи, без да откъсва очи от жезъла.
— Не — отвърна той. — Но все пак ще опитам.
Той погледна с копнеж към цигарата, а след това я пъхна зад ухото си. Протегна ръце, разпери пръсти и устните му започнаха да се движат безшумно, щом той замърмори няколкото властни думи.
Жезълът се завъртя в локвата си, а след това леко се измъкна нагоре от леда, където моментално се превърна в център на пашкул от замръзнал въздух. Катенгъл изпъшка от усилието — директната левитация е най-трудната от практическите магии, поради вечно съществуващата опасност от всеизвестните принципи на действието и противодействието, което означава, че магьосник, който се опитва да повдигне тежък предмет само със силата на съзнанието си, е изправен пред перспективата да приключи начинанието си с мозъка в ботушите си.
— Можеш ли да го задържиш изправен? — попита Баба.
С безкраен финес жезълът се завъртя бавно във въздуха, докато не увисна пред Баба на десетина сантиметра над леда. По резбата му проблясваше скреж, но на Катенгъл му се стори — през червената мараня на мигрената, която се стелеше пред очите му — че той го наблюдава. С омраза.
Баба си нагласи шапката на главата и се изправи целенасочено.
— Така — каза тя. Катенгъл се олюля. Гласът й го прониза като диамантен трион. Смътно си спомни как майка му му се караше, когато беше малък; е, това беше същият глас, само че доусъвършенстван, концентриран и наточен с малки парченца карборунд, такъв заповеднически тон, който би накарал и труп да внимава и вероятно би го заставил да премине с маршова стъпка през половината гробище, преди да се опомни, че е мъртъв.
Баба застана пред трептящия жезъл, като почти разтопи ледената му обвивка единствено със силата на гневния си поглед.
— Ти на това ли му викаш прилично поведение, а? Да си лежиш в морето, докато хората умират? О, прекрасно си я свършил!