— Уук — обясни той — уууук.
— Предполагам — кратко отговори Катенгъл и сграбчи най-близкостоящия магьосник, който залиташе под тежестта на десетина големи вълшебни книги. Мъжът се облещи срещу него, като че ли той беше призрак, погледна настрани към Баба и изпусна книгите на пода. Библиотекарят потрепери.
— Господин Ректоре? — ахна магьосникът — Жив ли сте? Искам да кажа… чухме, че духът ви бил отнесен от… — той отново погледна към Баба, — … искам да кажа, помислихме… Триатъл ни каза…
— Ууук — каза библиотекарят, докато пъхаше няколко страници обратно между кориците им.
— Къде са младият Саймън и момичето? Какво сте направили с тях? — настойчиво попита Баба.
— Те… сложихме ги ей-тук — отвърна магьосникът и отстъпи назад. — Хм…
— Покажи ни — нареди Катенгъл. — И престани да заекваш, човече, човек би помислил, че никога по-рано не си виждал жена.
Магьосникът преглътна с мъка и закима яростно.
— Непременно. И… искам да кажа… моля, последвайте ме… хм…
— Нали не се канеше да кажеш нещо за традицията, а? — попита Катенгъл.
— Хм… не, господин Ректоре.
— Добре.
Те го последваха по съсипаните му пети, докато той бягаше между мъчещите се магьосници, повечето от които спираха да работят и се втренчваха, щом Баба минеше покрай тях.
— Започва да става неудобно — каза Катенгъл през крайчеца на устата си. — Ще трябва да те провъзглася за почетен магьосник.
Баба погледна право напред, а устните й почти не се помръднаха.
— Само да го направиш — изсъска тя, — и ще те провъзглася за почетна вещица.
Катенгъл моментално млъкна.
Еск и Саймън лежаха на маса в една от страничните читални, а половин дузина магьосници ги наглеждаха. Те притеснено се отдръпнаха, щом триото се приближи към тях, следвано по петите от клатушкащият се библиотекар.
— Мисля си — започна Катенгъл. — Дали не е по-добре да дадем жезъла на Саймън? Той е магьосник, а…
— Само през трупа ми — отвърна Баба. — Както и през твоя. Те получават силата си чрез него, още ли искаш да им дадеш?
Катенгъл въздъхна. Той тайничко се беше възхищавал на жезъла — един от най-хубавите, които беше виждал някога.
— Много добре. Права си, разбира се.
Той се наведе и положи жезъла върху спящото тяло на Еск, след което театрално се изправи. Не се случи нищо.
Някой от магьосниците нервно се закашля.
Продължи да не се случва нищо.
Резбата върху жезъла като че ли се хилеше.
— Не действа — каза Катенгъл, — нали?
— Уук.
— Дай му малко време — отвърна Баба.
Дадоха му време. Навън бурята вилнееше из небето и се опитваше да отнесе покривите на къщите.
Баба седна върху купчина книги и разтърка очи. Катенгъл протегна ръце към кесийката си с тютюна. Магьосникът с нервната кашлица бе изведен навън от свой колега.
— Уук — каза библиотекарят.
— Знам! — извика Баба, така че наполовина свитата цигара на Катенгъл изхвърча от безсилните му пръсти на парченца тютюн.
— Какво?
— Не е довършено!
— Кое?
— Тя не може да използва жезъла, разбира се — каза Баба и се изправи.
— Но ти каза, че е мела пода с него и че той я пази, и… — започна Катенгъл.
— Не-не-не — прекъсна го Баба. — Това означава, че жезълът сам се използва или, че използва нея, но тя никога не е била способна да използва него, схващаш ли?
Катенгъл погледна към двете бездиханни тела.
— Би трябвало да може да го използва. Това е абсолютно нормален магьоснически жезъл.
— О! — каза Баба — Значи тя е нормален магьосник, така ли?
Катенгъл се поколеба.
— Е, разбира се, че не. Не можеш да искаш от нас да я провъзгласим за магьосник. Има ли прецедент?
— Има ли какво? — остро попита Баба.
— Това никога не се е случвало по-рано.
— Много неща не са се случвали по-рано. Само веднъж се живее.
Катенгъл я погледна с няма молба в очите.
— Но това противоречи на тр…
Започна да казва „традицията“, но думата заглъхна в мълчание.
— Къде го пише? — победоносно попита Баба. — Къде пише, че жените не могат да бъдат магьосници?
През съзнанието на Катенгъл се втурнаха следните мисли:
… Никъде не го пише, пише го навсякъде.
… Но младият Саймън като че ли казваше, че навсякъде толкова прилича на никъде, че човек всъщност не може да открие разликата.
… Искам ли да ме запомнят като първия Ректор, допуснал жени в Университета? И все пак… ще ме запомнят, това е абсолютно сигурно.
… Тя наистина е много впечатляваща жена, когато застане по този начин.
… Тоя жезъл си има собствени идеи.