Катенгъл притеснено се раздвижи на мястото си и то изскърца.
— Есмералда — започна той, — все се каня да те попитам…
— Не — каза Баба.
— Всъщност, исках да кажа, че ние мислим, че бихме могли да приемем още няколко момичета в Университета. На експериментална основа. Щом разделим водопроводната инсталация — каза Катенгъл.
— Това, естествено, зависи от теб.
— И, и, хрумна ми, че след като изглежда сме обречени да се превърнем в институция за смесено образование, така да се каже, стори ми се, т.е…
— Е?
— Ако няма пречки от твоя страна да станеш, т.е. дали не би приела Стол.
Той се отпусна. Захарната бучка мина под стола му върху валяци от кибритени клечки, а писукането на надзираващите мравки едва-едва се чуваше.
— Хмм — отвърна Баба. — Не виждам защо не. Винаги съм искала един от онези големи плетени столове, нали се сещаш, там, със сенника отгоре. Ако не е прекалено голям проблем.
— Нямах точно това предвид — каза Катенгъл и бързо добави: — макар че съм сигурен, че и това може да се уреди. Не, искам да кажа, не би ли идвала да четеш лекции на студентите? От време на време?
— По какво?
Катенгъл затърси отчаяно предмет.
— Билки? — опита той. — Тук не сме много добри по билките. И главология. Еск ми разказа много за главологията. Звучи очарователно.
С последен тласък захарната бучка изчезна през една пукнатина в близката стена. Катенгъл кимна към нея.
— Голяма напаст са за захарта — каза той. — Но сърце не ни дава да направим нещо.
Баба се намръщи, а след това кимна през мъглата над града към далечния, искрящ сняг на Планините Рамтоп.
— Далече е — каза тя. — На моята възраст не мога все да ходя насам-натам.
— Бихме могли да ти купим много по-добра метла — рече магьосникът. — Такава, дето няма да е необходимо да я блъскаш, за да тръгне. Пък и ти, ти би могла да получиш жилище тук. Както и всичките стари дрехи, които можеш да носиш — добави той, прибягвайки към скритото си оръжие. Катенгъл мъдро бе инвестирал в кратък разговор с госпожа Уитлоу.
— Хммъм? — каза Баба — Коприна?
— Черна и червена — отвърна Катенгъл. Образът на Баба, облечена в черна и червена коприна, заприпка в съзнанието му и той яко захапа кифлата си.
— А през лятото може би ще можем да доведем няколко студенти при теб, в къщата ти — продължи Катенгъл, — за извънградско обучение.
— Какво е това Извънградско?
— Искам да кажа, сигурен съм, че има много, което да научат.
Баба помисли върху това. Клозетът определено имаше нужда да се погрижат за него, преди да е станало твърде топло, а и навесът на козите до пролетта щеше да е готов за изриване. Прекопаването на лехата с Билките, и то си беше работа. Таванът в спалнята беше абсолютен срам, а и някои от плочките трябваше да се пренаредят.
— Практически неща? — замислено попита тя.
— Абсолютно — отвърна Катенгъл.
— Хммм. Ами, ще си помисля — каза вещицата, като смътно си даваше сметка, че човек никога не бива да се изсилва още от първия път.
— Може би ще пожелаеш да вечеряш с мен тази вечер и ще ме уведомиш? — попита Катенгъл с пламнал поглед.
— Какво ще ядем?
— Студено месо и картофи. — Госпожа Уитлоу добре си беше свършила работата.
Стана.
Еск и Саймън се заеха и разработиха заедно цял нов вид магия, която никой точно не разбираше, но, която, въпреки всичко, всички мислеха, че е голяма работа и някакси много успокояваща.
По-важното, може би беше, че мравките употребиха всички захарни бучки, които успяха да откраднат, за да построят малка захарна пирамида в една от кухите стени, в която с пищна церемония погребаха мумифицираното тяло на своя мъртва царица. Върху стената на една миниатюрна скрита зала те изписаха, с насекомешките си йероглифи, истинската тайна на дълголетието.
Бяха я разбрали абсолютно правилно и това сигурно щеше да има важни последици за вселената, ако, следващия път, когато Университетът се наводни, тя не беше напълно пометена от лицето на земята.