Редър се потеше. Беше присвил очи и цялото му лице изглеждаше неестествено. Все още държеше пистолета.
— Не съм те видял да го обискираш — възрази той с надебелял глас.
— Значи ме мислиш за пълен глупак — студено отбеляза Уолдман. — Дори и да не лъжеш, а ти лъжеш.
— Може да класифицираш действията ми, но не и да ме наричаш лъжец — дрезгаво заяви Редър и леко вдигна пистолета. Уолдман сви устни презрително, без да каже нищо. След малко Редър дръпна затвора на пистолета назад и духна в цевта, после прибра оръжието в кобура. — Допуснах грешка — призна той с несвойствен глас. — Наречи го както искаш. И по-добре си намери друг партньор. Да… Стрелях прибързано. А този можеше и да е невинен, както каза ти. Ама луд. Най-много да го бяха осъдили на година или девет месеца. И после щеше да си живее щастливо без Гладис. А аз му попречих.
— Че е луд, луд е, в известен смисъл, няма съмнение — съгласи се Уолдман, едва ли не разчувстван. — Но е възнамерявал да убие и двамата. По всичко личи. И двамата го знаем. И не е излязъл през решетките на отоплението.
— Хъ — възкликна Редър, очите му се разшириха, а ченето му увисна.
— Наблюдавах го, когато му го казах. Това, Макс, от всичко, което му съобщихме, бе единственото, дето наистина го изненада.
— Оттам трябва да е излязъл. Откъде другаде?
Уолдман кимна, после сви рамене.
— Просто не сме открили друг начин, да речем, а сега и не се налага. Ще се обадя в участъка.
Мина покрай Редър, влезе във всекидневната и седна до телефона.
Някой позвъни на входната врата. Редър погледна към Джо Петигру, после към вратата. Тихо прекоси вестибюла, застана зад вратата, отвори я не повече от двайсетина сантиметра и погледна навън. Отпред стоеше висок кокалест мъж, който изглеждаше съсухрен и носеше цилиндър и вечерна пелерина (макар Редър да не знаеше за какво служи и как точно се нарича тази дреха). Беше блед, с много хлътнали черни очи. Свали си шапката и се поклони.
— Господин Петигру?
— Зает е. Кой го търси?
— Сутринта му оставих мостра от един нов вид емфие. И се питах дали му е харесало.
— Господин Петигру не иска никакво емфие — увери го Редър. Странна птица. Откъде ги изкопават такива? Май ще бъде добре да изследват праха за кокаин.
— Е, ако поиска, знае къде да ме намери — учтиво отвърна професор Бинго. — Приятен ден ви желая. — Докосна периферията на шапката си и се обърна. Тръгна бавно, с голямо достойнство. На третото стъпало го настигна грубият полицейски глас на Редър (все по-рядко го използваше напоследък).
— Елате за малко, докторе. Може да се наложи да говорим с вас за праха. На мен не ми прилича на емфие.
Професор Бинго спря и се обърна. Ръцете му бяха скрити под вечерната пелерина.
— А вие кой сте? — попита той с непринудена наглост.
— Полицай. В тази къща е извършено убийство. Може да е свързано с този прах…
Професор Бинго се усмихна.
— Аз съм в делови отношения с господин Петигру, господин полицай.
— Върнете се веднага! — излая Редър и рязко широко отвори вратата. Професор Бинго надникна във вестибюла. Сви устни. Но не мръдна от мястото си.
— Виж ти, това прилича на господин Петигру там на пода — каза той. — Болен ли е?
— По-лошо. Мъртъв е. А вие се върнете тук, както ви казах.
Професор Бинго извади ръка изпод пелерината. В нея нямаше оръжие. Редър бе посегнал към кобура си, но си отдъхна и отпусна ръка.
— Мъртъв, а? — професор Бинго се усмихна почти весело. — Е, не трябва да позволявате това да ви разстройва, господин полицай. Някой, предполагам, го е застрелял при опит за бягство?
— Ела тук веднага! — викна Редър и тръгна да слиза по стълбите.
Професор Бинго махна с дългата си бяла ръка.
— Горкият господин Петигру, всъщност той бе мъртъв от цели десет години. Просто не го знаеше, господин полицай.
Редър вече бе слязъл по стълбите. Ръката го сърбеше да извади пистолета отново. Нещо в очите на професор Бинго накара кръвта му да изстине.
— Имали сте проблем, предполагам — каза учтиво професор Бинго. — Сериозен проблем. Всъщност нещата са много прости.
Извади грациозно дясната си ръка изпод пелерината. Палецът и показалецът, притиснати един към друг, поеха към лицето.
Професор Бинго смръкна щипката прах.