Капитан Шмаух се засмя така, че заглуши оркестъра, макар той в този момент да свиреше марш.
Госпожица Клотилда Зеленбиндер беше побледняла.
— Ужасно! — прошепна тя. — Чак кожата ми настръхва!
Съдебният съветник се наведе напред:
— Е, и как се разви историята по-нататък?
Густав се почеса зад ухото.
— Не е толкова важно — каза той. — Но все пак друг път не се бях чувствувал така зле. Изведнъж някой запали лампата. Джуджето седеше на мястото на Менерт и държеше голата си глава. Прочее не беше чудно, че го болеше. Бях го ударил с всичка сила. Класът седеше като гръмнат. Пред черната дъска стърчеше старият прислужник и лицето му беше придобило най-лупавия възможен израз. А електрическите искри продължаваха да се сипят. Но никой не се занимаваше с тях.
„Кой беше?“ — запита Джуджето, т.е. господин Каул, след дълго мълчание. „Аз — казах. — Моля за извинение, господин учителю. Заблудих се.“
„В това можеш да бъдеш сигурен“ — извика той. А после се спусна посред час навън. При това, държеше главата си с две ръце, като че ли се страхуваше, че ще се изтърколи от раменете му.
— Фантастично — каза Пони. — Значи ти си луда глава?
Густав помисли малко. После каза:
— Сега вече всичко ми беше безразлично. Докато другите седяха като ударени, хванах Менерт и го опердаших така, че дрехите вече като че ли не му бяха по мярка. После отсъствува цели три дни… След като натупах така благородния ни първенец, разсилният дойде и ме откара в дирекцията. Джуджето седеше на софата със студена кърпа на врата.
— Току-що се научих, че в тъмнината ти си нападнал един стар и заслужил учител на гимназията — започна директорът. — Разбира се, ние ще те изключим от училището. Но преди това искам да разбера подбудите на подлата ти постъпка!
Сега вече ми причерня! Никой още не ме беше обвинявал в подлост. Добре тогава! И започнах отначало. Казах, че ако някой е подъл, това е отличният ученик Менерт. И че ударът всъщност е бил предназначен за Менерт, защото през голямото междучасие е издал един от приятелите ни. И че могат да идат в залата по физика и да видят с умиление останките на любимеца си. Щом предпочитат „такива лоши характери“ пред мен, нямам нищо против. И тъй нататък.
Капитан Шмаух наблюдаваше с любов разгневения Густав.
— Е, и какво стана после? — запита той.
— После господин Каул направи нещо, което няма да забравя до края на живота си — каза Густав.
— Какво направи? — запита Емил.
— Започна да се смее — рече Густав. — И се смя така, че компресът падна от главата му.
Капитан Шмаух се удари за трети път по коляното. После се обърна към келнера, който все още седеше до масата, за да слуша, и извика:
— Келнер, грог номер две!
Седма глава
ВАРИЕТЕ В КОРЛСБЮТЕЛ
Оркестърът засвири приветствен марш. На сцената се появи елегантно облечен и доста наперчен господин, който поздрави многобройните посетители от името на дирекцията на хотела. Той им обеща приятна вечер и накрая им разказа няколко вица, на които само той се смя. Това му развали настроението и той побърза да оповести първия номер:
„Фердинанд Бадстюбнер, Карузо на лютнята“.
Карузо Бадстюбнер беше дебел сивокос човек с тамбура, с дебел глас и малка студентска фуражка. Тамбурата държеше в ръце, а пъстрата шапка беше наложена на главата му. Той посегна към струните и издрънка няколко песни, в които се разказваше най-вече за Хайделберг, за някаква красива любима, за хубави кръчмарски дъщери и за доста много бъчви с вино и халби бира. Гласът му не беше много свеж. Когато свърши, той размаха шапката си. После завесата падна.
— Изглежда, че по ваше време не ви е оставало изобщо време за учене, нали? — обърна се Професора към баща си.
— Песните преувеличават — поясни съдебният съветник. — Ако изобщо не бяхме чели, нямаше да научим нищо.
Клотилда също искаше да пита нещо:
— Но защо този стар човек, който току-що пя, е още студент? — запита тя. — И ако е студент, защо свири тук песни на лютня?
Останалите се спогледаха. Най-после бабата каза:
— Навярно е студент, който си изкарва прехраната.
— Аха — каза Клотилда Зеленбиндер. — Сега ми е ясно!
И когато другите започнаха да се смеят високо, тя не проумяваше защо. Густав каза:
— Аз изобщо няма да следвам. Ще стана автомобилист, състезател или летец за фигурно летене.
После се обърна към Емил.
— А ти ще следваш ли?
Емил притвори очи за миг. Той си спомни за фелдфебела Йешке и за разговора си с него.