— Много тежък ли? — запита Динстаг.
— Да. Джеки расте. И колкото повече расте; толкова повече тежи, И понеже вече тежи много, баща му не може да прави с него някои упражнения А други не излизат както трябва. Или пък са вече много опасни. И ако Джеки продължава да расте така, мистър Байрон няма да може изобщо да играе е него.
Момчетата стояха и мълчаха.
Пиколото продължи:
— По тези причини аз трябвало да отпътувам заедно с мистър Байрон и Маки. Щял да избяга с нас през нощта незабелязано. А Джеки не бивало да узнае нито думичка. Мистър Байрон каза, че такъв заместник като мен едва ли щял да намери другаде.
Емил се хвана за главата.
— Но, за бога! — извика той. — Та нима този човек може да остави сина си някъде по Балтийското крайбрежие само защото момчето расте? Това е истинско безумие! Какво ще стане с Джеки?
— Нещастният Паул! — прошепна Густав.
Професора започна да се разхожда насам-нататък.
— Хубава работа. Няма да позволим това по никакъв начин. Чисто и просто да замени единия близнак! И да ангажира трети! Дума да не става.
— Какво щастие, че възрастните ще заминат за Дания — каза Густав. — Така поне те няма да ни пречат:
Емил удари по масата:
— Този атлет ще има да види. Ето ти пак работа за нас! — й той се обърна към пиколото. — Кога мислиш, че ще офейка?
— Мистър Байрон се съобразява напълно с мен. Аз съм бил случай, който никога не би му се удал втори път.
Професора каза:
— Ще почакаме, докато възрастните заминат. После, веднага ще се съберем на военен съвет. А дотогава — слушай добре Ханс, — дотогава ти ще залъгваш Байрон с приказки. Разбрано ли е?
Пиколото кимна.
— Този път аз не се залавям с телефона — предупреди ги Динстаг. — Да знаете!
— Сега изобщо няма да се разправяме с телефони. Този дьт само ще действуваме — отвърна Густав.
Ханс Шмаух отново наметна мократа си пелерина.
— Значи ще ми се обадите — извика той, като се упъти към вратата. — Парола Емил!
След това изчезна.
— Парола Емил! — извикаха останалите след него.
Навън им отвърна само бученето на вятъра.
Неочаквано другата врата се отвори. Клотилда Зеленбиндер подаде главата си в стаята.
— Какво става тук? — запита тя.
— Няма нищо, Шлипс! — отвърна Професора убедително. — Какво може да стане?
Девета глава
СЪВЕТЪТ НА ДЕТЕКТИВИТЕ
Сутринта на втория ден възрастните заедно с Пони заминаха за Варнемюнде, за да отплават оттам към Дания Жените, и особено ужасно развълнуваната Клотилда, искаха да изсипят на момчетата набързо хиляди домакински съвети. Но съдебният съветник ги накара да се приберат в купето даде на Професора двадесет марки и каза:
— На обед ще ядете в ресторанта: Друго, каквото ви трябва, ще вземате от бакалина Варкентийн. Освен това имате и неприкосновени запаси в килера на Клотилда. Заключвайте вечер добре къщата! Не правете глупости! И ако не знаете как да постъпите за нещо важно, телеграфирайте в Копенхаген.
Ще бъдем в хотел „Д’Англетер“.
— Няма да стане нужда от телеграми — заяви Професора.
— Толкова по-добре — отговори баща му. — Весело прекарване.
След това той бе качи във влака. Жените се бяха събрали на прозореца на купето и кимаха.
След няколко минути Емил, Густав и Професора бяха сами. И по пътя към самостоятелното им развитие нямаше никаква пречка.
Момчетата се завърнаха във вилата. Времето беше мрачно и вятърът студен. Не можеше и да се мисли за плаж.
Професора взе молив и хартия от писалището и натъкми очилата си.
— Най-напред — каза той — трябва да си направим план на работата. Всеки ден един от нас ще бъде дежурен. Днес аз утре Емил, другиден Густав. Дежурният трябва да буди останалите, да прави нужните покупки, да вари кафе, да приготвя вечеря, да пази ключовете от къщи, изобщо да прави всичко онова, което е нужно.
— Но зъбите всеки, ще си мие отделно, нали? — запита Густав и се изкикоти глупаво. После стана сериозен и каза, че не може да вари кафе.
— Ще се научиш — каза му Емил.
Веднага след това отидоха в килера и направиха подробна инвентаризация. Записаха точно колко яйца, консерви, салами, масло и всичко друго се намира на склад.
— Възрастните ще има да се чудят колко леко ни е било да бъдем самостоятелни — каза Професора. После, тъй като беше, дежурен, той взе мрежата и се запъти на пазар. Емил и Густав отидоха снего.
Оглеждаха дълго стоките в бакалницата на Варкентийн и търговецът се разсипа да им препоръчва едно или друго. Професора погледна смутено приятелите си. После каза: