— Извинявайте за безпокойството, господин Варкентийн Но в къщи имаме всичко, каквото виждам тук.
И тримата потеглиха назад с празна мрежа.
— Това е опит, без който не може — каза Професора.
— Аха — промърмори Густав, взе една ябълка и я захапа. А Професора веднага отбеляза в списъка една ябълка по-малко.
— Безупречният ред е plus ultra — каза той.
— Не е толкова важно — отвърна Густав, като дъвчеше.
Когато на обед се приготвиха да отидат в ресторанта, Емил каза:
— Знаете ли какво? Бихме могли да спестим тези пари. Аз ще наготвя.
— Какво ще наготвиш? — осведоми се Густав.
— Ще пържа — обясни Емил и си запретна ръкавите — Яйра имаме, масло имаме. Наденици — също Ще направим яйца на очи с наденици. За десерт ягоди.
И той върза престилката на Клотилда, нареди пред себе си на масата яйцата, надениците, ножа и солта, сложи тигана на примуса, сипа в него масло, наряза надениците, после счупи две яйца в ръба на тигана, изля сръчно съдържанието им от черупките и ги посоли.
Приятелите му наблюдаваха тази изтощителна работа с интерес и удивление.
— Жълтъците останаха цели — установи Емил гордо. — Товае най-трудното.
Изведнъж през отворения прозорец на кухнята надникна малкият Динстаг. Той се покатери върху дъската на прозореца и се разположи там като у дома си. Погледа Емил и каза одобрително:
— Като истински готвач!
— Всичко е практика — отвърна Емил. — Ние нямам слугиня. А когато майка ми има работа по обед аз се грижа за яденето.
После Динстаг съобщи, че през следващите дни му е позволено да спи при Професора. Приятелите му намериха това за великолепно.
— Но — каза момчето — за Копенхаген старците не искат да заминат по никакъв начин. Не им се искало! Като че ли това може да бъде причина?
— Такива дебелоглавци! — извика Густав сърдито. Динстаг сви рамене:
— Пък трябвало да се развиваме самостоятелно!
Емил намали пламъка на примуса.
— Не можем да ядем едновременно — заяви той. — Порцията, която сега е в тигана, ще получи Густав, защото е най-големият гладник.
Момчетата се засмяха. Само Густав не се засмя и каза:
— Ах вие, смахнати пакостници! (Този епитет той беше измислил самичък.)
След това Професора извади чиния и прибори от шкафа. Емил пресипа порцията и отряза две филии хляб.
Густав седна до кухненската маса, надроби хляба върху яйцата и започна да яде.
Професора извади кърпа за ядене. Вързаха я около врата на Густав. Сега той приличаше на зъболекарски пациент.
Емил сложи втората порция наденици и яйца в тигана. Професора седна на пейката и каза:
— А сега идва най-важното. Докато Емил и аз ядем и измием приборите, Густав и Динстаг ще идат в Крайбрежния хотел и ще влязат във връзка с Ханс Шмаух. Преди всичко трябва да знаем дали мистър Байрон все още иска да избяга с него. Ако е така, нека пиколото уговори всичко с мистър Байрон кога ще бягат и дали с железница или с параход.
— Мога да им заема моторетката си — каза Густав иронично. — Но защо да пускаме този тип почти да избяга? Не разбирам! Можем да идем при него и да кажем: „Слушайте, драги мой, не правете дивотии! Стойте си тук, защото иначе ще имате работа с нас!“ Това е много по-просто, нали?
— Не — отвърна Емил. — Не е по-просто. Ако направим така, той ще остане още няколко дни и после ще избяга! Пък макар и без пиколото. А Джеки тогава пак ще бъде изигран.
— Така е — каза Професора. — Направете тъй, както ви казах отначало.
Емил прибави:
— И кажете на Ханс Шмаух да предложи колкото се може по-късен час за бягството.
— Защо? — запита Динстаг.
— Защото Джеки тогава ще спи и изобщо няма да забележи бягството на баща си. А когато на другата; сутрин се събуди, баща му и Маки отдавна ще са се върнали. По този начин ще му се спести разочарованието.
Густав стана.
— Това бяха най-вкусните яйца на очи, които някога съм ял — заяви той. — И не забравяйте да ми запазите една чиния ягоди, ей вие, двете слугинчета.
При тези думи той смъкна малкия Динстаг от перваза на прозореца и скочи след него в градината.
До ушите на двамата достигнаха стъпките на приятелите им по чакълената пътечка. После градинската порта хлопна.
Емил и Професора се бяха нахранили. Бяха отделили една чиния с ягоди за Густав и сега миеха съдовете. Емил ги изми, а Професора ги избърса и ги прибра отново в шкафа. Най-мъчно се почисти тиганът. Но накрая в него можеше да се огледаш.
Двамата си измиха ръцете. Докато окачваше кърпата на куката Емил каза:
— Изглежда, че с бащите не е лесно. На едно момче бащата иска да избяга. А друго трябва да получи нов баща, макар съвсем да не иска да има.