— Да, да, Пони! — каза той. — Наистина доста отдавна беше. Но понякога ми се струва като че ли е било вчера.
След това той повика келнера, плати и покани всички да излязат.
На Вестербрьогаде се качиха на междуградски автобус и потеглиха заедно с туристи — англичани, датчани и французи през острова Зееланд. Шосето водеше на север. Все покрай спретнати къщи и градини. И навсякъде цъфтяха виещи се рози. Едно особено красиво място беше Клампенборг. Пони бързо записа името в бележника си.
Понякога виждаха от дясната си страна морето. Но то не беше море, а тесен пролив, който се казваше Зунд. По него плаваха презокеански параходи. С малки оркестри.
И изведнъж Пони откри земя от другата страна на пролива. Развълнувана като Колумб, тя дръпна съдебния съветник за ръката и запита:
— Какво е това оттатък?
— Швеция — отвърна съдебният съветник Хаберланд.
— Аха — промърмори Пони. После тя разтвори бележника; си и записа:
„Видях шведския бряг. Съдебният съветник Хаберланд е страшно мил човек.“
Платноходката „Кунигунде IV“ се намираше вече от няколко часа в морето. Все още вееше лек бриз. Пиколото; беше показал на Густав и Професора как да манипулират с платната. Те бяха седнали откъм наветрената страна и се носеха доволни по Балтийско море. Угощението беше преминало. Всичко вървеше по реда си. Слънцето разливаше щедро лъчите си. Вятърът галеше обгорелите лица на момчетата, като че ли се радваше на младостта им. Густав се излегна на една от кушетките в малката каюта и засънува, че се носи бясно с моторетката си по водата.
Професора седеше до пиколото, който управляваше кормилото, и наблюдаваше морето. Понякога във водата край лодката минаваше пъстра медуза. Друг път риба.
Неочаквано Ханс Шмаух извика:
— Какво е това? — и посочи напред.
Пред тях се намираше остров. Отправиха лодката нататък.
— Трябва да го разгледаме отблизо — каза пиколото.
А Професора прибави:
— Изглежда, че това не е нищо друго освен купчина пясък. С малко трева отгоре.
Бяха вече съвсем близо.
— Палма! — извика Ханс Шмаух. — Палма сред Балтийско море. Човек би помислил това за невъзможно.
— Тя като че лй е леко грипозна — установи делово Професора.
— Това е ветрилообразна палма.
Неочаквано лодката се разтърси от силен удар! Ханс Шмаух и Професора паднаха от местата си.
Густав скочи изведнъж и чукна здраво главата си в тавана на каютата. Той изруга. След това се измъкна от каютата и запита:
— Да не би случайно да потъваме?
— Не — каза Шмаух. — Заседнахме. Густав се огледа.
— Ама че сте глупаци! Не можахте ли да заобиколите тази купчина пясък? Да беше поне остров Рюген! — той слезе от лодката. — Но посред Балтийско море да се блъснете в тази градинка за неделен отдих, е цяла лудост!
— Исках само да видя палмата — промърмори Ханс Шмаух съкрушен.
— Огледай я сега най-подробно! — викна Густав. И той пристъпи към необикновеното растение! — Голяма рядкост, господин природоизследовател! Палма в саксия! Това е за Емил, нашия ботаник.
Професора погледна часовника си.
— Не се туткайте, трябва да се връщаме в Корлсбютел! — прикани ги той.
Тримата натиснаха с общи усилия лодката, за да я изблъскат обратно в морето. Напъваха се, докато лицата им добиха морав цвят. Но лодката като че ли не искаше да плава. Тя не се помръдваше от мястото си нито сантиметър.
Густав свали обущата и чорапите си и навлезе във водата.
— Хайде! — изкомандува той. — Всички заедно; хооо-рук! Хооо-рук!
Неочаквано той се подхлъзна по тревата и мъха, които растяха под водата, и изчезна от повърхността на морето за доста дълго време.
Когато изплува отново, най-напред изплю един литър солена вода, а после изрева яростно:
— Такова свинство!
След което съблече съвършено мокрите си дрехи и ги окачи разгневен да съхнат върху стъблото на палмата.
— Виждаш ли? — каза Професора. — Все пак и палмата послужи за нещо.
После те се хванаха отново за лодката и половин час се потиха като хамали, които пренасят пиано. Но платноходката не беше пиано. Тя оставаше неизменно на мястото, където бе.
— Такава грамада! — мърмореше малкият Шмаух. — Хайде, момчета! Хорук! Хооо-рук!
Напразно! Трудът на тримата приятели бе напразен. Те седнаха уморени на пясъка, за да си поемат дъх.
— Може да стане весело — каза Густав. — Какво ще правим, ако не успеем да измъкнем парахода си? Шмаух легна по гръб и затвори очи.
— Ще свием платната и ще станем островитяни. Какво щастие, че взехме консерви.
Густав стана да провери дали дрехите му са поизсъхнали. Той ги изцеди и каза: