Емил се разгневи:
— Направете това! Няма да ви попречим. Не разбирам как може човек да бъде толкова суров. Какво ще стане с Джеки?
— Нима той трябва да тръгне да проси? — обади се Динстаг. — Или пък да се хвърли в морето? Или да постъпи в сиропиталище? Не, ние няма да позволим това.
— Приятелите ми и аз — каза Емил — решихме единодушно, че вие трябва да се върнете с нас в Корлсбютел.
— Тъй, тъй! — промърмори мистър Байрон, като блещеше очи. — По-добре пъхайте носовете си в учебниците, пеленаци такива!
— Сега сме във ваканция, господин Пахулке — отвърна Динстаг.
— Няма да позволим по никакъв начин да изоставите на произвола на съдбата един от близнаците си само защото не остава мъничък, а расте — забеляза Емил. — Съветвам ви да се върнете с нас. След няколко минути пристигаме във Варнемюнде. Там ни очакват приятелите ни. И ако настоявате да продължите пътуването си, ще ви предам на полицията.
Споменаването на полицията, изглежда, не се хареса мистър Байрон.
— И така? — запита Емил след известно време. — Ще изпълните ли бащинския си дълг, или ще трябва да ви арестуваме?
Изведнъж мистър Байрдн им се видя много успокоен.
— Бащински дълг ли? — запита той.
— Разбира се, господин Пахулке! — извика Динстаг, разгневен. — Или тези думи са чужди за вас?
Мистър Байрон се усмихна мрачно:
— Значи затова този глупав хлапак постоянно ме нарича Пахулке? Но аз не се казвам Пахулке!
Двете момчета бяха слисани.
— Но как се казвате тогава? — запита Емил.
— Андерс3 — отвърна артистът.
— Е добре, но как?
— Андерс — повтори човекът. — Андерс се казвам.
— Но кажете ни най-после истинското си име! — извика Емил. — Разбрахме вече, че се казвате иначе.
Маки, който досега беше мълчал, се намеси:
— Той не се казва иначе, а Андерс. Казва се Андерс, както други хора се казват Мюлер или Леман. Неговото име е господин Андерс.
— Аха! — извика най-после Емил.
— Имате ли у себе си лична карта? — запита Динстаг.
— Паспортът ми — отвърна мистър Андерс.
— Мога ли да видя паспорта ви? — каза Динстаг учтиво. И понеже артистът се възпротиви, момчето додаде: — Ако предпочитате, можете да го покажете и на полицията.
Човекът извади паспорта от джоба си. Динстаг го взе и го прегледа основно, като митничар от граничната контрола.
— Съответствува ли описанието? — запита Емил.
— Името е вярно — отвърна Динстаг. — Мистър Байрон наистина се казва Андерс.
След това той прочете:
— Занятие — артист. Фигура — очебийно едра и развита. Лице — обикновено. Коса — черна. Особени белези — татуировка на горната част на дясната ръка.
Той върна паспорта.
— В ред е. Благодаря.
Емил загуби и последна надежда.
Значи вие съвсем не сте баща на Джеки? — запита той.
— Не — изръмжа мистър Байрон. — Нито съм му баща, нито съм му майка. Джеки и Маки не са и никакви близнаци. Те дори не са братя. А аз и на Маки не съм баща. Маки всъщност се казва.
— Йозеф Кортейохан — допълни Маки. — Името Байрон и приказките, че сме семейство са само за да се създаде по-голям интерес у публиката. И на мен ми е мъчно за Джеки. Това е понятно. Но ние вече наистина не можехме да играем с него. Нещастие е, че расте.
Фарът пред Варнемюйде обля вълните и небето със светлина. Осветените прозорци на хотела примигваха весело. Емил все още беше като че ли ударен в главата Най-после той се съвзе и каза:
— Въпреки това аз намирам, че е несправедливо да изоставяте така нещастното момче. Аз както и приятелите ми, се чувствуваме отговорни за бъдещето на Джеки. Затова трябва да ви помоля да ми дадете пари за него, поне за първите няколко седмици.
— Дори и не мисля да давам пари на непознати момчета — кипна мистър Андерс.
Емил извади от джоба си парче хартия.
— Разбира се, ще получите разписка с нашите подписи — отвърна той.
— Ами ако не дам нищо? — запита артистът подигравателно.
— Имате още време да обмислите — каза Емил. — Ако се възпротивите, ще наредим да ви арестуват.
— Но аз не съм баща на Джеки! — извика мистър Андерс. — Защо ще месите и полицията?
— Това ще ви обясни самата полиция — отвърна Динстаг меко. — Тя много по-добре от нас разбира тези истории. Емил седна под една лампа.
— Ще ви напища разписка за сто марки — каза той.
— Да не сте полудели! — извика артистът. — Сто марки. Човек би трябвало да ви извие вратовете!