Той се наведе над чинията си и започна да яде усърдно.
— За този не ме е страх — каза бабата.
— Мен също — каза Джеки. — Има сума занаяти за един артист, който е порасъл на ръст много бързо!
Същия следобед в пристанището пристигнаха един след друг два парахода. Единият идваше от курортните селища, разположени на запад. А другият идваше от изток. От тези два парахода се изсипаха стотици деца и заляха Корлсбютел с вълни от викове и смях. Но най-олямо беше гъмжилото и блъсканицата пред киното при фара. (Цели два дни след това касиерката трябваше да лежи болна.)
Точно в четири часа започна първото представление, в което беше показан филмът „Емил и детективите“. Директорът на киното, господин Бартелман, погледна в препълненото помещение. А пред киното чакаха грамадни тълпи деца за представлението в шест часа. Господин Бартелман го заболя сърцето, че се беше отказал от прихода за първия ден. Ех, сега вече нищо не можеше да се промени! И той отиде при детективите, които се бяха събрали в канцеларията му, за да им даде наставления.
— Бррр! — каза Емил. — Сега вече става сериозно.
А Густав прибави:
— Смей се, палячо! Макар сърцето ти да се разбива! Когато кинопрегледът свърши, завесите пред екрана паднаха. Лампите светнаха. След това завесите бяха дръпнати отново.
На сцената стояха четири момчета и едно момиче! Децата в залата замръзнаха по местата си. Малко по малко всичко утихна.
Емил пристъпи напред и каза високо:
— Моите приятели, братовчедка ми и аз ви благодарим, че сте дошли тук. Благодарим вй също така, че събрахте пари за Джеки. Той е чудо момче. Иначе ние нямаше да ви молим за помощ. След представлението самият той лично ще ви благодари. А сега нека видим заедно филма. Надявам се, че е хубав.
Едно съвсем малко момче, което седеше в скута на майка си, извика с писклив гласец:
— Ти ли си Емил?
Децата се засмяха.
— Да — каза Емил, — Аз съм Емил Тишбайн.
Пони пристъпи до него и се поклони:
— Аз съм Пони Хютхен, братовчедката на Емил. След това Професора направи крачка напред:
— Аз съм Професора — каза той с леко разтреперан глас.
Динстаг направи дълбок поклон:
— Аз съм малкият Динстаг.
Накрая дойде ред и на Густав.
— Аз съм Густав с тромбата — каза той. — Но сега имам моторетка! — После помълча малко и извика: — Всички ли сте тук, пакостници такива?
— Да. — изреваха децата.
Густав се засмя:
— А каква е паролата?
Ревът на децата, които отговориха, сигурно отекна до гарата:
— Парола Емил.
Един кон се подплаши пред киното. Толкова гръмко изреваха децата.
След това лампите изгаснаха и киноапаратът забръмча.
Когато филмът свърши, зрителите дълго време ръкопляскаха. След това лампите светнаха. Едно момиче, което седеше до Пони, каза:
— Оттогава си се променила много!
— Но аз не съм момичето от филма — отвърна Пони. — То само играе вместо мен.
— Аха. Значи Емил от филма и истинският Емил, който седи до теб, също са различни?
— Да — каза Пони. — Истинският Емил е мой братовчед. А Емил от филма аз изобщо не познавам. А сега мълчи! Представлението, продължава.
На сцената се Появи Джеки. Той пристъпи напред и каза:
— Вие събрахте пари за едно момче. Това момче съм аз. Благодаря сърдечно на всички. От ваша страна е чудесно. Ако след години забогатея и на някой от вас провърви зле, нека ми се обади. Не забравяйте!
След това на сцената излезе и Густав. Той каза на Джеки:
— От името на приятелите ми и на другите деца от Корлсбютел аз ти поднасям резултата от акцията в това селище. Една спестовна книжка със седемдесет и пет марки.
Джеки раздруса ръката на приятеля си. А долу в залата Професора каза на Динстаг:
— Значи това беше идеята на Густав!
— Лоша ли я намираш? — запита Динстаг.
— Отлична е! — отвърна Професора. — Наистина отлична.
— А сега — извика Густав от сцената, — моля да дойдат и представителите на другите селища.
Долу настана страшна блъсканица.
Най-после на сцената се качиха още седем момчета. И всяко от тях предаде по една спестовна книжка на Джеки. Очите на малкия артист се насълзиха, макар той иначе да не беше толкова сантиментален.
Густав прелистваше нетърпелив спестовните книжки. И когато седмината представители напуснаха сцената, той извика:
— Общата сума възлиза на шестстотин и петнадесет марки. Освен това Джеки ще получи и днешния приход от киното. Дано чрез него станеш още по-богат!