Выбрать главу

Капитанът много се зарадва.

След това Джеки запита:

— Прочее, не ви ли трябват пари? Сега аз съм истински богаташ. Ако спестявам още една седмица, бих могъл да вложа хиляда марки в търговията ви. Защо да стоят парите в спестовната каса, нали?

— Добре — каза капитанът. — Може да направим това. Ти ще бъдеш тайният ми съдружник. Но при едно условие: всяко лято ще прекарваш при мен в Корлсбютел.

— Дадено! — извика Джеки. — А ако нямам талант за тенис, ще постъпя при вас като корабен юнга!

— Това се казва приказка! — рече капитан Шмаух. — Дано да нямаш талант за тенис.

Двамата се засмяха и влязоха в хотела.

Емил и баба му вървяха последни. Те спряха пред хотела и погледнаха към морето. Единият от параходите беше вече изчезнал. Другият все още плуваше на хоризонта, като светеща орехова черупка.

— Струва ми се, че Джеки изобщо не се нуждаеше от нашата помощ — каза Емил.

— Всяко добро дело си има своя смисъл, момчето ми — отвърна баба му. Тя пристъпи към стълбата. — А сега да пратим на майка ти една картичка.

— Не може ли да напишем две картички?

— За кого още?

— За фелдфебела Йешке — каза Емил.

Тогава старата жена се наведе и го целуна.