Капитанът много се зарадва.
След това Джеки запита:
— Прочее, не ви ли трябват пари? Сега аз съм истински богаташ. Ако спестявам още една седмица, бих могъл да вложа хиляда марки в търговията ви. Защо да стоят парите в спестовната каса, нали?
— Добре — каза капитанът. — Може да направим това. Ти ще бъдеш тайният ми съдружник. Но при едно условие: всяко лято ще прекарваш при мен в Корлсбютел.
— Дадено! — извика Джеки. — А ако нямам талант за тенис, ще постъпя при вас като корабен юнга!
— Това се казва приказка! — рече капитан Шмаух. — Дано да нямаш талант за тенис.
Двамата се засмяха и влязоха в хотела.
Емил и баба му вървяха последни. Те спряха пред хотела и погледнаха към морето. Единият от параходите беше вече изчезнал. Другият все още плуваше на хоризонта, като светеща орехова черупка.
— Струва ми се, че Джеки изобщо не се нуждаеше от нашата помощ — каза Емил.
— Всяко добро дело си има своя смисъл, момчето ми — отвърна баба му. Тя пристъпи към стълбата. — А сега да пратим на майка ти една картичка.
— Не може ли да напишем две картички?
— За кого още?
— За фелдфебела Йешке — каза Емил.
Тогава старата жена се наведе и го целуна.