Емили ускори стъпки при мисълта за лорд Алфред и две краткотрайни хилави рози цъфнаха на бузите й. Тя нямаше търпение да стигне до неговия пиедестал и да го чуе какво ще каже. За разлика от лентите на другите поети, неговата винаги предлагаше нещо различно — може би защото той беше един от новите модели, макар че Емили не обичаше да си мисли за поверениците си като за модели.
Най-после тя стигна до скъпото място и погледна нагоре в младежкото лице (всички андроиди изобразяваха поетите като двадесетгодишни). „Добро утро, лорд Алфред“ — каза тя.
Чувствителните синтетични устни оживяха в усмивка. Лентата се завъртя безшумно, устата се отвори и думите меко се понесоха от нея:
Емили повдигна ръка до гърдите си, думите весело подскачаха в самотната гора на душата й. Тя беше толкова очарована, че не можа да измисли някоя от обичайните си шеги за писането на стихове; само стоеше безмълвна и съзерцаваше фигурата на пиедестала едва ли не с благоговение. След малко тя продължи, като разсеяно промърмори „добро утро“ на Утмън, Уайлд, Уърдзуърд, Йитс…
Изненада се, като видя, че уредникът, мистър Брендън, чака до бюрото й. Мистър Брендън рядко посещаваше Залата на поетите, занимаваше се почти изключително с техническите изложения и беше оставил помощбичката си да се грижи за поетите. Емили се изненада още повече, като забеляза, че той носи голяма книга — мистър Бендън не беше много по книгите.
— Добро утро, мис Мередит! — каза той. — Имам добри новини за вас.
Емили веднага се сети за Пърси Биш Шели. Лентата на модела, с който разполагаха в момента, беше повредена и Емили няколко пъти беше споменавала за това на мистър Брендън с молба да пише до фирмата „Андроид“ и да иска нова. Може би най-после беше писал, може би вече беше получил и отговор?
— Да, мистър Брендън? — каза тя нетърпеливо.
— Както знаете, мис Мередит, Залата за поетите се оказа едно разочарование за всички нас. Според мен, това по начало беше нецелесъобразна идея, но тъй като съм самоедин уредник, нямах думата по въпроса. Директорският съвет искаше зала с андроиди, които щастливо да рецитират стиховете си, и ние се сдобихме с такава зала. Сега, радвам се да отбележа, членовете на съвета най-после се вразумиха. Дори и те най-после разбраха, че що се отнася до публиката, поетите са мъртви и че Залата на поетите…
— Но аз съм сигурна, че интересът на публиката скоро ще се събуди — прекъсна го Емили, опитвайки се да задържи тресящото се небе.
— Залата на поетите — продължи мистър Брендън неумолимо — постоянно и напълно ненужно пресушава финансовите средства на музея и предстои да бъде опразнена и заета от разширилото се изложение в Залата на автомобилите, което има неотложна нужда от място. Още по-щастлив съм дакажа, че съветът най-после взе решение: от утре Залата на поетите се закрива, за да се направи място за Хромовия век от автомобилното изложение. Това е най-важният период и…
— А поетите? — отново го прекъсна Емили. — Какво ще стане с поетите?
Нейното небе се сгромолясваше около нея — смесица от късове синьо, дрипави парцали от благородни думи и останки от някога горди фрази.
— Е, ще ги преберем в склада, разбира се — устните на мистър Брендън си разрешиха кратка усмивка в израз на съчувствие, — и ако интересът на публиката се събуди, ще трябва само да си извадим от сандъците и…
— Но те ще се задушат! Ще умрат!
Мистър Брендън я погледна строго.
— Не смятате ли, че се държите малко странно, мис Мередит? Как може андроид да се задуши? Как може да умре?
Емили усети, че почервенява, но не отстъпи от позициите си.
— Думите им ще се задушат, ако те не могат да ги казват. Поезията им ще умре, ако никой не я слуша.
Бледите страни на мистър Брендън леко порозовяха, а кафявите му очи потъмняха.
— Гледате много нереално на нещата, мис Мередит — каза той раздразнено. — Много съм разочарован от вас. Предполагах, че ще бъдете възхитена да отговаряте за едно прогресивно изложение вместо за един мавзолей, пълен с умрели поети.
— Искате да кажете, че аз ще отговарям за Хромовия век?
Мистър Брендън взе опасенията й за възторг.
— Но разбира се — каза той. — да не си помислихте, че ще оставя някой друг да заеме вашето владение? — той леко потрепера, като че ли самата мисъл за това му беше противна. Всъщност това беше така, в известен смисъл: някой друг би искал по-голяма запалата. — Още утре сутринта можете да поемете новите си задължения, мис Мередит. Ангажирали сме група работници да пренесат колите още тази вечер, а утре сутринта ще дойдат аранжори да подредят залата според съвременните изисквания. Ако имате късмет, ще можем да открием залата до в други ден. Запознатали сте с хромовия век, мис Мередит?