— Не — каза Емили вцепенено. — Не съм.
— Предполагах, че не сте и затова ви донесох това — Мистър Брендън й подаде голямата книга, която носеш. — „Анализ на хромовия мотив в изкъството на XX век“. Прочетете я внимателно, мис Мередит! Това е най-важната книга на века.
И последните остатъци от небето се бяха срутили и Емили стоеше безпомощно сред сините отломки. След малко тя осъзна, че тежкият предмет в ръцете й беше „Анализ на хромовия мотив в изкуството на XX век“ и че мистър Брендън си е отишъл…
Тя изкара някак си останалата част от деня, а преди да си тръгне се сбогува с поетите. Плачеше, когато незабелязано се измъкна през електронната врата в септемврийската нощ, палчеше и във въздушното такси, през целия път до къщи. Апартаментът й се стори тесен и отвратителен, както преди години, когато великите поети още не бяха влезли в живота й, а екранът на видеофона й като че ли се взираше в нея от сянката като белезникаво безмилостно око на някакво чудовище от морските дълбини.
Тя изяде безвкусната си вечеря и легна рано. Лежеше в празната тъмнина и гледаше през прозореца голямата мигаща реклама отсреща. Тя светваше и изгасваше и се появяваше ту: „ВЗИМАЙТЕ СЪНОТВОРНИ ТАБЛЕТКИ“, ту: ЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ. Дълго лежа, без да може да заспи. Представяше си, че е дамата от Шелот и облечена в снежнобяло, се носи надолу по реката към Кеймлот, или че стои потопена във вира, без да диша, и отчаяно се надява, че съседските момчета, които я бяха видели да се къпе гола, ще се уморят да й се присмиват жестоко и да я наричат с неприлични думи, и ще си отидат, а тя ще може да излезе от студената вода и да вземе дрехите си. Най-после като потопи пламтящото си лице за шести път, те наистина си отидоха и тя се запрепъва нагоре по брега, посиняла, трепереща и вбесена, едва успя да навлече роклята си и да намери убежище в нея. После бягаше, бягашр обезумяла назад към селото и, странно, всъщност не бягаше, а плаваше — лежеше в лодката, облечена в снежнобяло, и се носеше надолу по реката към Кеймлот.
Рицарите и всички останали излязоха на пристана, както обикновено, и прочетоха името й на носа на лодката, а след малко се появи и Ланчелот или Алфред, защото той беше ту единия, ту другия, а на края двата образа се сляха в едно. „Лицето й е прекрасно“ — каза Ланчелот-Алфред и Емили го чу ясно, въпреки че уж беше мъртва. „Милостиви боже, благослови я, Дамата от Шелот…“
Работниците се бяха трудили цяла нощ и залата на поетите беше станала неузнаваема. Поетите ги нямаше, а на тяхно място стояха лъскави екземпляри от изкуството на двадесети век. Там, където беше Браунинг, беше поставено нещо, наречено „Огнен купол 8“, а някакъв нисък, дълъг и лъскав предмет с невероятното име „Буревестник“ си беше присвоил мястото, което Алфред, лорд Тенисън, бе осветил с присъствието си.
Към нея се приближи мистър Брендън. Очите му блестяха не по малко от хромовия декор, в който се беше влюбил.
— Е, мис Мередит, какво ще кажете за новото си изложение?
Емили едва не му каза истината, но все пак сдържа горчивината си. Ако я уволнеха, трябваше напълно да се откъсне от поетите, а ако продължеше да работи в музея, поне щеше да бъде сигурна, че те са наблизо.
— Тя е просто… смайваща — каза тя.
— Сега ви се струва смайваща, а да видите каква ще стане, когато аранжорите свършат работата си! — Мистър Брендън едва сдържаше ентусиазма си. — Та аз почти ви завиждам, мис Мередит. Вие ще имате най-привлекателното изложение в целия музей!
— Да, вероятно — каза Емили и огледа объркано новите си повереници. после попита
— А защо са ги боядисали в такива крещящи цветове, мистър Брендън?
Блясъкът в очите на мистър Брендън леко помръкна.
— Виждам, че не сте отворили и корицата на „Анализ на хромовия мотив в изкуството на XX век“ — каза той с укор. — Дори ако бяхте погледнали само обложката, щяхте да знаете, че цветовете при американските автомобили придобиват голямо значение с увеличаването на хромовите елементи. Съчетаването на тези два фактора довежда до откриването на нова ера в автомобилното изкуство, която е продължила повече от век.
— Приличат на великденски яйца — каза Емили. — Хората наистина ли са се возили в тях?