— Направи го.
— Добре. — Фундапелонан си отбеляза. — Разбира се, това наистина повдига въпроса защо те интересува.
Кива присви очи срещу нея.
— Недей и ти.
Фундапелонан се усмихна.
— Знам защо те интересуваше, когато работата засягаше теб и този Дом — каза тя. — Но да те интересува, когато не засяга теб, е изключителен случай.
— Не звучи особено добре.
— Ти си крайно егоистична. Това не е нито лошо, нито хубаво, а просто факт. Така че, щом се интересуваш от тази работа, значи мислиш, че ти е трън в задника.
— Трън в задника ми е, защото онзи гнусен торен бръмбар не греши — въздъхна Кива. — Разпадането на Потока наближава. Ако Съдът на гилдиите реши, че рухването на цивилизацията прави договорите невалидни, това означава хаос.
— А ти изведнъж вече не обичаш хаоса.
— Не го обичам, когато не работи в моя полза.
— Ето виждаш ли, това имах предвид, като казах, че си егоистична.
— В този случай той няма да работи в ничия полза — отбеляза Кива. — Ако Съдът на гилдиите позволи някое от тези дела да мине, това ще разбие основите на цялата ни икономическа система.
— За разлика от, да речем, разпадането на Потока.
— Краят наближава — изсумтя Кива. — Не съм сигурна защо искаме да дойде по-бързо. — Тя посочи в посоката, накъдето се бе оттеглил Хойвел. — Хората ще гладуват, мамицата му, заради него или някого като него.
— За да сме справедливи към бедния господин Хойвел, той само изпълняваше заповеди, както му повелява дългът — каза Фундапелонан. — Ако ти ми кажеш да отида в някой друг Дом със същия глупав план, ще съм длъжна да го сторя.
— Надявам се първо да ми шибнеш един в мутрата.
— Рамото още ме боли. Ще трябва вместо това да те сритам в задника.
— И все пак ще го направиш.
— На този етап не мисля, че ще ми се наложи. Ти си егоистична, но, изглежда, егоизмът ти е разширил малко границите си. Поне временно.
— Само не свиквай с това.
— Няма. — Фундапелонан стана от стола си, като се подпираше със здравата си ръка. — Междувременно ще се върна в правния отдел, за да събера екип, който да реагира, в случай че Домът Улф не се е наплашил достатъчно от Кива Лагос. Ами ти?
Кива погледна към часовника на бюрото си.
— Трябва да хвана совалка до Си’ан след половин час. Шибано събрание на изпълнителния комитет.
Фундапелонан се усмихна.
— Не можеш да ме заблудиш — харесва ти, че си в него.
Кива изсумтя. Изпълнителният комитет се състоеше от трима министри от парламента, трима членове на Църквата на Взаимозависимостта и трима членове на Домове от гилдията. Кива влезе в него след един опит за преврат срещу емперо, в който бяха замесени около една трета от Домовете. Емперо реши, че има нужда от сигурен глас в комитета, и избра нея. Кива осъзнаваше каква ирония се крие във факта, че точно тя играе ролята на сигурен глас.
— Трябва да изкажеш опасенията си от тези форсмажорни глупости на събранието — посъветва я Фундапелонан. — Грейланд или парламентът могат да ги пресекат в зародиш.
— Това няма да се хареса на Съда на гилдиите — рече Кива. Съдът на гилдиите бе пословично докачлив по отношение на привидната си независимост.
— Така е, няма — съгласи се Фундапелонан. — Но това не е твой проблем.
После си тръгна и Кива я изпрати с поглед, отчасти защото гледката ѝ харесваше и отчасти защото още си мислеше за схватката преди малко с шибания Хойвел.
Сеня Фундапелонан не грешеше: Кива бе извънредно егоистична. Сеня смяташе, че това не е нито хубаво, нито лошо, но Кива бе на различно мнение. Според нея това бе кажи-речи единственият начин да живееш във вселена, на която не ѝ пука за никого, и в цивилизация, предназначена да задържи богатите колкото се може по-богати и същевременно да предпази бедните от сериозен глад, за да не би да им хрумне да се разбунтуват и да обезглавят богатите. Една равнодушна вселена и принципно статична цивилизация биха смазали всеки, който не слага себе си и собствените си интереси на първо място.
Кива не грешеше за това, поне що се отнася до самата нея. Нейната политика на „майната ти на теб, каква ми е далаверата на мен“ я бе довела само за две години от кажи-речи ненужното шесто дете на умерено влиятелна благородничка до де факто глава на един от най-могъщите Домове във Взаимозависимостта и ѝ бе осигурила място в изпълнителния комитет и благоразположението на емперо. Вярно, че философията на Кива за прагматичен, безрезервен егоизъм не би вършила толкова добра работа на всеки, но майната им на другите, те не бяха Кива. Което отново бе тъкмо по темата.