— Лейди Кива — каза той.
— Време е да тръгваме към совалката — подхвърли Кива.
— Не — отвърна Салаанадон, после вдигна ръка да се поправи. — Да. Но не затова влязох.
— Защо тогава?
— Има новини от Дома Ву.
— Какви са? — Емперо принадлежеше към Дома Ву, макар че не участваше в ежедневните му дела. Беше възможно да е свързано с нея. — За емперо ли става дума?
Салаанадон поклати глава.
— За Деран Ву.
— А, онова лайненце. — Като говорим за егоизъм, Деран Ву бе истински майстор в тази област. — И какво за него?
— Мъртъв е.
— Мъртъв?
— Убит.
— Не съм аз.
— Аз… не мислех, че някой може да ви заподозре, лейди Кива.
— Знае ли се кой го е направил?
— Не още.
— А емперо знае ли? За каквото и да било от това?
3
Кардения Ву-Патрик се събуди половин час преди алармата, защото любовникът ѝ Марс хъркаше. Обикновено Кардения успяваше да не му обръща внимание — фонов шум, който мозъкът ѝ знаеше, че трябва да пренебрегва. Но през последните няколко дни Марс се бореше с настинка, което правеше хъркането му хем по-силно, хем по-накъсано. В момента, когато събуди Кардения, Марс звучеше като двама пещерни човеци, който разговарят много оживено за откриването на огъня, лова на диви прасета или нещо от този род.
Кардения нямаше нищо против. Намираше го за умилително. Двамата с Марс все още бяха в достатъчно ранен етап от връзката си, за да смятат недостатъците на другия за умилителни вместо за дразнещи; или поне Кардения намираше недостатъците на Марс за умилителни, а Марс бе или прекалено галантен, или прекалено предпазлив, за да каже нещо за нейните. Тя се зачуди смътно дали някога ще стигнат до момент, когато недостатъците им престанат да са умилителни и вместо да търпи развеселено хъркането му, ще се опита да го удуши с възглавница. Никога не бе имала връзка, която да продължи толкова дълго. Предполагаше, че докато души възлюбления си, пак ще се радва, че са успели да стигнат до този етап.
Междувременно тя си лежеше там, преметнала ръка през гърдите на Марс, докато разговорът между двамата пещерни човеци свърши и участниците си тръгнаха, вероятно за да търсят някой мастодонт. Хъркането на Марс отслабна до обичайното му ниво. Кардения плъзна леко пръсти по гърдите му — не толкова леко, че да го гъделичка, но не и толкова тежко, че да го събуди, — и не за първи път се зачуди как двамата се бяха събрали. Това бе невероятно по няколко причини. И все пак, ето ги тук.
Тя остана така още няколко минути, витаейки в онази гранична област между дрямката и пълното събуждане, като се наслаждаваше на топлината на Марс, просмукваща се в нея. После, пет минути преди момента, когато знаеше, че алармата ще ги събуди и двамата, въздъхна, промърмори тихичко и се изсули от леглото, като внимаваше да не събуди любовника си. Пантофите и халатът си стояха където ги беше оставила предната вечер. Кардения се вмъкна в тях и прошепна на будилника, за да отмени алармата. Тя трябваше да върви на работа, но нямаше причина Марс да не си доспи. Може би пещерните човеци щяха да се върнат за допълнително съвещание.
Кардения си взе душ, избърса се с хавлията, среса непокорно стърчащата си коса, а после отиде в будоара си, за да облече бельо и халат. В този момент разполагаше с два варианта. Първият, да мине през вратата вляво, зад която се намираше гардеробът ѝ и я чакаше екипът от фризьори и гримьори, заедно с Нера Чернин, сутрешната ѝ помощничка, която щеше да ѝ изложи програмата ѝ за деня, започваща от мига, щом приключеше с гримирането си, и простираща се до някакъв неопределен момент след дванайсет-петнайсет часа в бъдещето, а може би и до по-късно.
Вторият вариант беше да мине през съвсем друга врата и да разговаря с хората зад нея. Минаването през тази втора врата нямаше да ѝ позволи да избегне срещата с Чернин и останалите си служители; само щеше да отложи неизбежното с толкова време, колкото избереше да остане.
И в двата случая нямаше да се промени фактът, че със самото си минаване през вратата тя ще престане да е Кардения Ву-Патрик и ще стане Грейланд II, Емперо на Свещената империя на Взаимозависимите държави и търговски гилдии, Кралица на Средоточие и присъдружните народи, Глава на Църквата на Взаимозависимостта, Наследница на Земята и Майка на всички, Осемдесет и осма емперо от Дома Ву.
Кардения погледна към двете врати, въздъхна и отиде до втората, която се отвори, без да чака подкана. Грейланд II мина през нея.
Стаята, в която влезе, бе голяма и толкова оскъдно обзаведена, че изглеждаше безлика; само една дълга пейка, издадена от стената, нарушаваше чистия ѝ, почти антисептичен вид. Вероятно това бе стая, в която не бе предвидено човек да се застоява. Въпреки това Грейланд II седна на пейката, намести се колкото можеше по-удобно и повика главния обитател на стаята: