Грейланд издиша и това я накара да осъзнае, че е била затаила дъх.
— Благодаря ти за добавката — каза тя.
— Не я вмъкнах от съчувствие.
— Знам. Не си програмиран по този начин. И въпреки всичко, благодаря.
— Няма защо — каза Атавио VI. — По отношение на убийството на братовчед ти, какво смяташ да правиш сега?
— Нищо непосредствено — отвърна Грейланд. — Хората от сигурността и другите разследващи вече работят по случая. Както казах, имам си по-належащи грижи.
— И все пак дойде да говориш с мен за това.
— Помислих, че един друг емперо може да знае нещо за убийството.
— Не съм сигурен дали съм ти казал нещо, което да не знаеш.
— Не си — съгласи се Грейланд. — Но ти не съществуваш. Така че можеш да подходиш безстрастно. И мисля, че си прав. Целта е била да се изпрати послание. Само трябва да разберем на кого.
— Отговорът ще зависи от това кой стои зад убийството — каза Атавио VI. — А както ти каза, няма очевидни заподозрени.
— Няма — потвърди Грейланд. — Но мога да предполагам.
4
Надаш Нахамапитин се събуди изпълнена с омраза, което бе обичайно за нея в последно време.
Кого и какво мразеше днес? Ами, хайде да ги изброим.
Като начало, мразеше каютата, в която се намираше. „Каюта“ бе твърде щедро описание за тази кутийка — два на три метра и два метра висока, — в която живееше сега. Беше по-малка от затворническата килия, в която прекара няколко месеца, и миришеше по-зле. В нея имаше сгъваема койка с колани за привързване, когато тласкащите полета се изключат, което не бе рядкост. Матракът на койката бе дебел два сантиметра и изглеждаше направен от талашит и отчаяние, а спалният чувал, който ѝ дадоха, въпреки уверенията, че е почистен и дезинфекциран, миришеше сякаш поколения самотни космонавти са лъскали бастуна вътре, а после са оставили резултата да се спари хубавичко.
Каютата нямаше прозорци, нито някаква украса; изглеждаше, че се свързва с вентилационната система когато си поиска, и се чуваше някакъв звук отнякъде в стаята — появяваше се на всеки няколко минути, но влудяващо неравномерно в тези граници, — който напомняше на Надаш за бебе, давещо се с метална близалка. През първата си нощ в каютата Надаш напразно търси източника на звука и колкото по-дълго го търсеше, толкова повече изкукуригваше, докато накрая се затвори в спалния си чувал, притиснала ушите си с ръце, и вдишваше остатъците от космонавтско семе, докато не загуби съзнание.
Капитанът я беше уверил, че това е най-хубавата каюта на кораба.
Като стана дума: Тя мразеше и кораба, в който се намираше каютата, „Нашата любов не може да продължи“, товарен кораб, който сновеше между планетата Средоточие и Орлеан, средно голям хабитат в орбита около звездата на Средоточие, малко по-близо до нея от самото Средоточие. „Нашата любов“ беше най-малко на сто години и ако се съдеше по вида му, бе ремонтиран веднъж на десетилетие, ако не и по-рядко; когато Надаш се качи на борда, погледна стените и се зачуди не дали може да пипне някакви болести от тях, а какви точно. И тъй като по-малко от седмица след пристигането си вече имаше сух бронхит, явно не грешеше.
„Нашата любов“ бе независим търговски кораб, което бе учтив термин за „контрабандист“. Возеше тънка маскировка от легален товар, която да му дава достъп до космодрумите на Средоточие и Орлеан, а отдолу се простираше дълбок и необятен океан от товари, както банални, така и вредни, но всички до един незаконни. Евтини ментета, забранени стоки, стоки, произведени извън законните монополи, стоки, нарушаващи авторски права и търговски марки, всичко от оръжия до ром и обратно. Всички знаеха какво представлява „Нашата любов“ и какво прави, но на никого не му пукаше, защото парите бяха добри, а капитан Робинет ги раздаваше щедро — не на екипажа, разбира се, а на пристанищни чиновници, хамали, бармани и имперски данъчни агенти. Капитан Робинет беше много популярен.
А за капитан Робинет Надаш бе просто още една контрабандна стока на борда на „Нашата любов“, само дето никога не я разтоварваха, вместо това я таксуваха на безбожни цени за всеки курс от Средоточие до Орлеан и обратно. Робинет губеше само една каюта, която по-рано се използваше от двамата нелицензирани секструженици на кораба, Джини и Ролф, за сеансите им — което, като се замислеше Надаш, вероятно обясняваше спалния чувал. Джини и Ролф бяха прехвърлени в каютата на доктор Брадшоу, а доктор Брадшоу трябваше да дели чуждо легло, което я караше да мърмори свирепо срещу Надаш всеки път, когато тя отидеше да вземе лекарство за бронхита си.