Не че Надаш трябваше да се притеснява, че доктор Брадшоу може да я издаде на Средоточие или на Орлеан. Като почти всеки друг от екипажа на „Нашата любов“, самата доктор Брадшоу също се криеше от закона. Според слуховете на кораба бе намушкала някакъв бивш любовник право в бъбреците. Всъщност Брадшоу не се казваше наистина Брадшоу — просто ѝ дали това име, когато дошла на борда на „Нашата любов“, от списъка с имена, който капитан Робинет държеше на едно табло. Брадшоу не беше „Брадшоу“, Джини и Ролф не бяха „Джини“ и „Ролф“, а и самият Робинет не беше „Робинет“, когато се качил за първи път на „Нашата любов“ преди три десетилетия.
Даже Надаш си имаше корабно име, колкото и безсмислено да бе това, за да скрие самоличността на бившата любовница на кронпринца на Взаимозависимостта и настоящ имперски враг номер едно. „Правилата са си правила“, каза Робинет и я кръсти Карън.
Надаш мразеше това шибано име. И мразеше тъпото правило всички да получават нови имена. И мразеше, че „Нашата любов“ я бе дарила с бронхит. И мразеше, че макар „Нашата любов“ да я предпазваше от затвора, самата „Наша любов“ бе затвор, в смисъл че не можеше да напуска кораба, ама никога. За разлика от „доктор Брадшоу“, „Джини“, „Ролф“ и всеки друг член на този абсурдно прекръстен екипаж, в секундата щом подадеше глава от кораба, тя щеше да бъде забелязана и заловена. На екипажа на „Нашата любов“ можеше да се разчита, че няма да я издаде; но никой друг в системата нямаше същото задължение.
Което водеше до още нещо: Надаш мразеше изобщо да е бегълка.
Разбира се, на интелектуално ниво тя отлично разбираше защо е в това положение. Когато човек разпали общопланетен бунт, убие собствения си брат, докато се опитва да погуби емперо, избяга зрелищно от затвора и стане съучастник в заговор за сваляне на монарха, да свърши като беглец очевидно е не само вероятен изход, но и честно казано, най-добрият възможен вариант. Това го схващаше.
Което обаче по никакъв начин не правеше стоенето в миризлива каюта на ръждясал кораб, пълен с негодници и главорези, по-хубаво — нито в екзистенциален, нито в ежедневен смисъл.
Нямаше как Надаш да избегне факта, че несъмнено бе паднала до дъното на обществото. Имаше време — и то не много отдавна! — когато тя бе кандидатка за имперска съпруга и майка на бъдещия емперо. Даже нещата да не се развиеха по идеалния начин (не се и развиха, както се оказа), тя имаше резервен план да направи брат си Грени херцог на Край преди изместването на струите на Потока, което ѝ гарантираше, че след изместването Нахамапитин, а не Ву ще са новата имперска династия.
Само дето това също не се бе получило. Грени още беше на Край и можеше да е станал или пък да не е станал херцог, но се оказа, че струите на Потока не правят онова, което Надаш искаше от тях — и което ѝ бе казала покровителстваната от нея физичка Хатиде Ройнолд, — вместо да се изместват, те изчезваха напълно. Надаш побесня, когато разбра, че Ройнолд е сгрешила, и щеше да заповяда да ѝ видят сметката, ако майка ѝ вече не я бе взривила по случайност в космоса заедно с десетки други хора в неблагоразумен опит за отмъщение срещу емперо.
Майка ѝ!
Това бе още нещо, което мразеше.
Не майка си — е, хмм, нека оставим това за по-късно, — а че майка ѝ, графиня Нахамапитин, бе стъкмила собствен заговор срещу настоящата емперо. Беше достатъчно зле, че заговорът се провали; но после, след като се бе провалил, майка ѝ реши, че е много умен ход да изкрещи на емперо, че тя, графиня Нахамапитин, е убила бившия кронпринц, чиято смърт дотогава се смяташе за злополука.
Всъщност това изобщо не бе умен ход. Надаш мразеше не само, че майка ѝ е в затвора за измяна и убийство — в същия затвор, в който и Надаш бе лежала за измяна и убийство, на това му се вика семейна ирония, — но и че сега семейство Нахамапитин бяха отстранени за постоянно от управлението на собствения си Дом и търговския му монопол, и в момента той се ръководеше от дребен член на далеч не толкова успешен благороднически Дом.
Това бе шибаната Кива шибана Лагос, както несъмнено би се изразила самата тя, тъй като имаше невероятно мръсна уста, а нея Надаш, между другото, мразеше и в червата. Пътищата им се бяха пресекли за първи път в университета, където с изключение на един период, в който Кива използваше брат ѝ Грени като сексиграчка, двете бяха решили, че най-добре е да стоят далеч една от друга — Надаш, защото не искаше да общува с по-нисши от себе си, а Кива, защото бе прекалено заета да се чука с всеки в университета и изобщо не ѝ пукаше дали Надаш е наблизо, или не.