Простър като че ли се подразни от този въпрос.
— В момента аз съм най-високопоставеният жив член на Дома Ву, с изключение на самата емперо. Разбира се, че ме следяха. — Надаш се напрегна. Простър вдигна ръка. — Но доколкото някой би могъл да знае, причината да съм тук е да взема един палет нелегално бренди и портвайн, за което в момента се грижи моят пилот. Съвсем банална контрабанда. Ти си в безопасност.
Надаш се отпусна. После попита:
— Е, убеден ли си вече, че все още съм сила, с която да се съобразяват?
Простър се усмихна.
— Трябва да призная, че ми отне малко време да осъзная, че тъкмо ти си отровила Деран. Очаквах нещо друго.
— Какво друго очакваше?
— Ами, не знам — призна Простър. — Но все пак ти бе тази, която заби совалка в товарния отсек, за да убиеш емперо. Предполагам, очаквах нещо по-… гръмко.
Сега бе ред на Надаш да се усмихне. Тя извади таблета си, отвори едно приложение и го сложи пред Простър.
— Какво е това? — попита той.
— Спусъкът на бомбите, които съм заложила в съвещателната зала на борда на Дома Ву — обясни Надаш. — Стоят там поне толкова отдавна, колкото и отровният чай в малкия запас на помощничката на Деран.
Простър изгледа със съмнение приложението.
— И как успя да ги вмъкнеш там?
— Я стига, Простър — каза Надаш. — Нали не очакваш да ти разкрия корпоративните си тайни?
— Ами всъщност очаквам, ако искаш да продължим да разговаряме.
— Добре. Когато се върнеш, потърси член на обслужващия персонал, който не е идвал на работа от деня, в който умря Деран. Щом откриеш името му, накарай хората си да проверят миналото и местонахождението му. Ще откриеш, че този човек изобщо не съществува, макар че е работил за вас от години.
— Надаш махна с ръка наоколо. — Този мръсен малък кораб не е единственото място, където фалшивите самоличности са на мода.
— Корпоративен шпионаж — промърмори Простър.
— О, не се прави на шокиран. Не е като Домът Ву да не прави същите гадости.
— Къде е този човек сега?
— Вкъщи — отвърна Надаш. — Или поне на път за натам. В наши дни всеки иска да си е вкъщи. Изглежда, идва краят на цивилизацията.
Простър посочи към таблета със спусъка.
— Защо ми показваш това?
— Ти каза, че очакваш нещо по-гръмко. Исках да ти покажа, че можех да бъда далеч по-гръмка, ако смятах, че отговаря на нуждите ми. — Тя взе таблета, затвори приложението и го връчи на Простър. — Вземи. За спомен. Да ти напомня, че не бях длъжна да се отърва само от Деран. Можех да ликвидирам всички важни братовчеди Ву и да хвърля целия Дом в хаос. Имах тази възможност. Но не се възползвах.
Простър взе таблета.
— Не знам защо не си го сторила. На твое място аз щях да го направя.
— Е… Ако ти не беше в стаята, Простър, може би щях.
Той се сепна за момент.
— Аз?
— Сам го каза. На този етап ти си най-старшият Ву. Не мисля, че смяташ да допуснеш някого друг до директорския пост след цялата тази бъркотия, нали?
— Традиция е началникът на сигурността да не се кандидатира за директорско място.
Надаш изпръхтя, което пък я накара да се закашля и провали момента.
— Я стига, Простър — каза тя въпреки всичко. — Нещата вече са стигнали прекалено далеч.
— Надаш… Карън. Само защото смятах Деран за алчен глупак, на когото не му е работа да управлява Дома Ву, това не значи, че искам този пост за себе си.
— Че кой друг остава? — попита Надаш. — Познаваш братовчедите си. Да не би сред тях да има някой подходящ? Особено пък сега, когато им предстоят само криза след криза?
При тези думи Простър се умълча, както Надаш знаеше, че ще стане. Той може да бе склонен да я остави да отрови Деран — и тя го направи с удоволствие, тъй като общото им минало я задължаваше да си отмъсти, — но в крайна сметка защитаваше изцяло Дома Ву. Достатъчно дълго бе играл ролята на силната ръка зад трона, за да знае, че сред Ву няма друг, който да заслужава в момента този трон. Надаш се наслаждаваше да гледа как Простър полунеохотно признава това на себе си и си се представя — окончателно, неопровержимо — как управлява най-могъщия Дом във Взаимозависимостта.
Или поне най-могъщият Дом засега.
— Давай по същество — подкани накрая Простър.
— По същество, в момента не можем да си позволим хаос. — Надаш посочи към таблета, който сега бе в ръцете на Простър. — Взривяването на директорите щеше да предизвика хаос, но отравянето на Деран дава възможност за възстановяване на реда. Връща директорите на полагаемото им се място в управлението на Дома Ву. Дава на теб, който разбираш повече от всички други нуждата от ред, средства да възстановиш правилното положение на нещата.