— Да, знам — съгласи се Кардения и повдигна леко джобния часовник. — Но когато видях този, веднага се сетих за теб. Това го прави отново лично. — И тя го подаде на Марс.
Той го взе и го завъртя в ръка да го огледа. Часовникът бе малък, но тежък за размерите си, което подсказваше, че чарковете му са механични. Беше в ловджийски стил, с покритие, което напомняше на Марс за калай, макар да подозираше, че щом е бил подарък за емперо, металът сигурно е малко по-скъп. Гравюрите от двете страни на капака изобразяваха виещи се цъфнали лози, от които централната очевидно бе спирала на Фибоначи и завършваше със стилизирано цвете с дузина листенца. Марс отвори капака да погледне циферблата, който бе прост и елегантен. Верижката на часовника блещукаше от дребни смарагди, сложени през всеки няколко брънки.
— Честна дума, това е най-хубавият подарък, който някога съм получавал — каза Марс.
При тези думи Кардения засия.
— Радвам се.
— Обикновено ми подаряват плюшени животни или плодове.
— Ще го запомня за следващия път.
Марс усещаше тежестта на дребния предмет в ръката си.
— Ужасявам се, че ще го изпусна или одраскам, или нещо такова.
— Това няма да се хареса на твоята емперо — заяви Кардения с комично нисък глас.
— Няма да се хареса на мен — отвърна Марс.
Кардения посочи вътрешната страна на капака.
— Поисках да го гравират.
Марс я зяпна шокиран.
— Гравирала си го? С дарствен надпис? За мен?
— Ами, да. След като щях да ти го подарявам и така нататък.
— Но нали каза, че е на двеста години? Вероятно мястото му е в някой музей.
Кардения се усмихна и го целуна.
— Дори да беше от музей, пак можех да наредя да го гравират и тогава щеше да добие още по-голяма историческа стойност. Защото съм емперо. Което е абсурдно, но е истина. — Тя почука по часовника в ръката на Марс. — След стотици години може би наистина ще стои в някой музей и хората от бъдещето ще се чудят какво ли означава надписът.
— Какво поиска да гравират?
— Прочети го.
Марс изви леко ръка, за да наклони капака под такъв ъгъл, че да може да прочете надписа. Той бе в същия стил като останалата украса на часовника; ако не знаеше, Марс би помислил, че винаги си е бил там, откакто часовникът е изработен. Гласеше: „На Марс Клермон, имперски времеброец“, последвано от непознати за него символи.
— Това е на китайски — поясни Кардения. — Китай е мястото на Земята, от което е произлязъл родът Ву.
— Какво означава?
— Означава „Сега е нашето време“. — Кардения направи физиономия. — Вероятно. Преводът е машинен. Извинявай.
— Значи сега съм имперски времеброец?
— Това не е официална титла. Но ти си този, който ми каза какво става с Потока. Ти си този, който знае по-добре от всеки друг колко време имаме, преди да изчезне напълно. Ти знаеш колко време ни остава.
— Това… не е особено разведряващо — отбеляза Марс.
— Е, това е публичното обяснение. — Кардения се протегна, а после се сгуши в него. — Освен това прекарваш време да бройкаш емперо. Значи си имперски времеброец.
Марс внимателно остави джобния часовник на нощното шкафче от своята страна на леглото.
— Това е ужасен каламбур.
— Така е — съгласи се Кардения. — Но докато си прекарваш времето с мен, какво ти пука?
На Марс не му пукаше.
Той обаче продължи да мисли за тази нова, официално неофициална титла през следващите дни и седмици. Мислеше за нея, докато подреждаше данните, събрани от него, баща му и покойната Хатиде Ройнолд за разпадането на Потока във Взаимозависимостта, и прибавяше към тях всички сегашни и исторически данни за пътувания през Потока, които емперо бе наредила да му предоставят, както и огромното количество данни за Потока извън Взаимозависимостта, осигурени му от Тома Шанвер, (бившия и покоен) крал на Понтийо.
Полученият комплект от данни бе с няколко порядъка по-голям от предишния. Това му позволи да прогнозира по-добре кога ще се разпадне групата отдавна стабилни струи на Потока, които образуваха Взаимозависимостта, кога и къде ще се появи нова, далеч по-малко стабилна група от струи — Мимолетността, както я бяха нарекли двамата с Хатиде, — и колко дълго ще просъществуват тези нови струи, преди те също да изчезнат в нищото.
Колкото повече Марс работеше върху данните, толкова повече осъзнаваше, че Кардения, негова емперо и любовница, е права. Вече почти всеки физик в системата на Средоточие работеше с неговия комплект от данни, а повечето в другите системи най-малкото бяха започнали с него. Но никой от тях, с изключение на баща му и Хатиде, не бе работил върху тях толкова дълго — а сега баща му не разполагаше с нови данни вече повече от година, а Хатиде бе мъртва.