Выбрать главу

— Да, знам — съгласи се Кардения и повдигна леко джобния часовник. — Но когато видях този, веднага се сетих за теб. Това го прави отново лично. — И тя го подаде на Марс.

Той го взе и го завъртя в ръка да го огледа. Часовникът бе малък, но тежък за размерите си, което подсказваше, че чарковете му са механични. Беше в ловджийски стил, с покритие, което напомняше на Марс за калай, макар да подозираше, че щом е бил подарък за емперо, металът сигурно е малко по-скъп. Гравюрите от двете страни на капака изобразяваха виещи се цъфнали лози, от които централната очевидно бе спирала на Фибоначи и завършваше със стилизирано цвете с дузина листенца. Марс отвори капака да погледне циферблата, който бе прост и елегантен. Верижката на часовника блещукаше от дребни смарагди, сложени през всеки няколко брънки.

— Честна дума, това е най-хубавият подарък, който някога съм получавал — каза Марс.

При тези думи Кардения засия.

— Радвам се.

— Обикновено ми подаряват плюшени животни или плодове.

— Ще го запомня за следващия път.

Марс усещаше тежестта на дребния предмет в ръката си.

— Ужасявам се, че ще го изпусна или одраскам, или нещо такова.

— Това няма да се хареса на твоята емперо — заяви Кардения с комично нисък глас.

— Няма да се хареса на мен — отвърна Марс.

Кардения посочи вътрешната страна на капака.

— Поисках да го гравират.

Марс я зяпна шокиран.

— Гравирала си го? С дарствен надпис? За мен?

— Ами, да. След като щях да ти го подарявам и така нататък.

— Но нали каза, че е на двеста години? Вероятно мястото му е в някой музей.

Кардения се усмихна и го целуна.

— Дори да беше от музей, пак можех да наредя да го гравират и тогава щеше да добие още по-голяма историческа стойност. Защото съм емперо. Което е абсурдно, но е истина. — Тя почука по часовника в ръката на Марс. — След стотици години може би наистина ще стои в някой музей и хората от бъдещето ще се чудят какво ли означава надписът.

— Какво поиска да гравират?

— Прочети го.

Марс изви леко ръка, за да наклони капака под такъв ъгъл, че да може да прочете надписа. Той бе в същия стил като останалата украса на часовника; ако не знаеше, Марс би помислил, че винаги си е бил там, откакто часовникът е изработен. Гласеше: „На Марс Клермон, имперски времеброец“, последвано от непознати за него символи.

— Това е на китайски — поясни Кардения. — Китай е мястото на Земята, от което е произлязъл родът Ву.

— Какво означава?

— Означава „Сега е нашето време“. — Кардения направи физиономия. — Вероятно. Преводът е машинен. Извинявай.

— Значи сега съм имперски времеброец?

— Това не е официална титла. Но ти си този, който ми каза какво става с Потока. Ти си този, който знае по-добре от всеки друг колко време имаме, преди да изчезне напълно. Ти знаеш колко време ни остава.

— Това… не е особено разведряващо — отбеляза Марс.

— Е, това е публичното обяснение. — Кардения се протегна, а после се сгуши в него. — Освен това прекарваш време да бройкаш емперо. Значи си имперски времеброец.

Марс внимателно остави джобния часовник на нощното шкафче от своята страна на леглото.

— Това е ужасен каламбур.

— Така е — съгласи се Кардения. — Но докато си прекарваш времето с мен, какво ти пука?

На Марс не му пукаше.

Той обаче продължи да мисли за тази нова, официално неофициална титла през следващите дни и седмици. Мислеше за нея, докато подреждаше данните, събрани от него, баща му и покойната Хатиде Ройнолд за разпадането на Потока във Взаимозависимостта, и прибавяше към тях всички сегашни и исторически данни за пътувания през Потока, които емперо бе наредила да му предоставят, както и огромното количество данни за Потока извън Взаимозависимостта, осигурени му от Тома Шанвер, (бившия и покоен) крал на Понтийо.

Полученият комплект от данни бе с няколко порядъка по-голям от предишния. Това му позволи да прогнозира по-добре кога ще се разпадне групата отдавна стабилни струи на Потока, които образуваха Взаимозависимостта, кога и къде ще се появи нова, далеч по-малко стабилна група от струи — Мимолетността, както я бяха нарекли двамата с Хатиде, — и колко дълго ще просъществуват тези нови струи, преди те също да изчезнат в нищото.

Колкото повече Марс работеше върху данните, толкова повече осъзнаваше, че Кардения, негова емперо и любовница, е права. Вече почти всеки физик в системата на Средоточие работеше с неговия комплект от данни, а повечето в другите системи най-малкото бяха започнали с него. Но никой от тях, с изключение на баща му и Хатиде, не бе работил върху тях толкова дълго — а сега баща му не разполагаше с нови данни вече повече от година, а Хатиде бе мъртва.