Което означаваше, че никой друг жив човек не може да види данните като него, да ги синтезира като него, да ги схване в тяхната цялост като него, а също и да ги обработи, за да предостави на емперо и нейните съветници най-добрите и най-точни прогнози.
Марс не се ласкаеше с мисълта, че това предимство се дължи на собствените му вродени способности. Имаше десетки, ако не и стотици други физици, които бяха по-надарени от него, като се започне със собствения му баща, който пръв сред тях забеляза разпадането на Потока, надничащо от най-ранните данни. Предимството на Марс идваше просто от времето, прекарано в разглеждане на проблема и работа върху него. Предполагаше, че скоро ще бъде задминат.
Дотогава обаче той бе на практика имперският времеброец, единственият човек, който знаеше най-добре от всички колко време ѝ остава на Взаимозависимостта.
И все пак.
Колкото повече гледаше данните, толкова повече на Марс му се струваше, че би трябвало да е нещо повече.
— Виж тук — каза той на Тома Шанвер и посочи. Двамата се намираха на кораба на Шанвер, „Оверн“ — Марс, защото бе започнал да цени приятелството си с Шанвер, зародило се по принуда на обстоятелствата, а Шанвер, защото в известен смисъл той беше „Оверн“ и това бе мястото, където можеше най-добре да се проявява и съществува.
Марс насочваше вниманието на Шанвер към една симулация на струите на Потока на Взаимозависимостта през следващите няколко години. Тя бе силно ускорена; в нея стабилните допреди струи сияеха в синьо и изчезваха изведнъж и за постоянно, докато мимолетните струи проблясваха в червено и гаснеха.
Докато симулацията продължаваше да тече, надеждността на предсказанията ѝ намаляваше — това се изобразяваше, като сините струи започваха да трепкат, щом навлязат в приблизителния си прозорец на изчезване, а червените избледняваха до бяло, колкото по-несигурна бе симулацията. В крайна сметка цялата симулация бе нашарена от мигащо червено, избледняващо бяло и трепкащо синьо.
— Какво се предполага да виждам в това, освен риск от сърдечен удар? — попита Шанвер.
Марс спря симулацията, върна я и я пусна отначало.
— Погледни мимолетните струи на Потока — каза той.
Шанвер загледа пак симулацията, като обръщаше специално внимание на червените линии, а по-късно и на белите.
— Не знам какво търся — рече той.
— Погледни пак. — Марс посегна да върне симулацията.
Шанвер вдигна ръка.
— Мога да я изгледам още хиляда пъти и пак да не видя онова, което искаш, Марс.
Младият мъж се намръщи.
— Мислех, че точно пък ти…
— Точно пък аз ли? — Шанвер се усмихна. — Това има ли нещо общо с факта, че вече не съм човек и съществувам само благодарение на компютъра на този кораб?
— Ами, да — призна Марс.
— Нещата не стават така.
— Но ти управляваш целия кораб. Предимно подсъзнателно. В известен смисъл, ти си корабът. Кораб, годен да пътува през Потока.
— Ти можеш ли да управляваш този кораб, Марс?
— Какво? Не.
— Но той е годен да пътува през Потока, а ти знаеш всичко за Потока.
— Да, но само… аха, ясно, разбирам накъде биеш.
— Така и очаквах, ти си умен човек.
— И все пак, бих предположил, че достъпът до процесите в този кораб ще ти позволи да разбереш по-лесно физиката на Потока — отбеляза Марс.
— Възможно е, но пак ще ми трябва време да я усвоя и да започна да я прилагам. — Шанвер почука по виртуалната си глава. — Моят модел, който съществува в този кораб, все още е предимно човек. Може да управлява кораба, без да мисли много-много за това, също както ти можеш да дишаш. Но ако искаш да науча физиката на Потока, ще трябва да ми дадеш време.
— Колко време? — попита Марс.
— Вероятно по-малко, отколкото ще трябва на някого друг. Но все пак повече, отколкото си мислиш. — Шанвер посочи към симулацията. — Междувременно, може би просто ще ми кажеш какво се предполага да видя в това, вместо да чакаш да го видя.
— Точно там е работата — въздъхна Марс и пусна симулацията отново. — Нещо в начина, по който се появяват мимолетните потоци, ме човърка и исках някой друг да погледне, за да видя дали и той го вижда. Защото, каквото и да е, не мога да го схвана съвсем. Там е, усещам го, но… — Той сви рамене. — Усещането не се брои.