— Не е кой знае какъв подвиг да се предскаже преврат или покушение срещу теб, като се има предвид опитът ти в това отношение, откакто стана емперо — каза Атавио VI на дъщеря си.
— Благодаря ти, татко — отвърна Грейланд. Тя крачеше напред-назад в Стаята на спомените, а погледът на Атавио VI я следваше.
— Не исках да те обидя — каза той.
— Не си ме обидил. — Грейланд спря и се замисли. — Не, всъщност, обиди ме. Но не грешиш. — Тя тръгна да крачи отново.
— Въпреки това изглеждаш изненадана.
— Мислех, че тези неща са останали зад гърба ми, поне за известно време.
— Защото тикна в затвора всички, които заговорничеха срещу теб?
— Да.
— Нещата не стават така.
— Преди ми казваше друго — възрази Грейланд. — Когато влязох тук и ти съобщих, че съм арестувала всички, ти ми каза, че съм спечелила.
— Наистина спечели.
Грейланд направи жест на раздразнение.
— И въпреки това виж в какво положение сме, татко.
— Ти спечели един рунд, дъще — каза Атавио VI. — Битката продължава.
— Мога да абдикирам — промърмори замислено Грейланд.
— Няма да си първата.
— Това обаче няма да реши истинския проблем.
— Ще реши проблема с преврата — изтъкна Атавио VI. — Ако не си емперо, не могат да те свалят.
— Това не е истинският проблем. Истинският проблем е, че милиарди хора ще умрат, без значение какво ще направя.
— Вината не е твоя.
— Вината не е ничия. — Грейланд пак млъкна. — Я чакай. Това не е съвсем вярно. Джии.
Човекоподобната фигура се появи.
— Да, Ваше величество.
— Покажи ми Рашела I. Сама, ако обичаш.
— Слушам, Ваше величество. — Образите на Джии и Атавио VI затрепкаха и изчезнаха, за да бъдат заменени от Рашела I, първата пророчица-емперо на Взаимозависимостта.
Както винаги, Грейланд изпитваше леко страхопочитание от факта, че може да призове Рашела, или поне нейно прилично копие. Ако се замислеше върху това, щеше да е принудена да признае, че възможността да говори с предците си тук, в Стаята на спомените, сама по себе си е невероятно постижение. Но всички други емперо, включително и баща ѝ, бяха… просто хора. Ужасно важни хора за времето си, без съмнение. Но все пак хора. Грейланд, която заемаше същия пост, не изпитваше нужда да мисли за тях като за принципно по-добри или по-лоши от самата нея.
Рашела, от друга страна, бе основала Взаимозависимостта, както и църквата, на която Взаимозависимостта бе дала името си. Бяха ѝ помогнали за това — цялото семейство Ву, също толкова амбициозно и двулично тогава, колкото и сега, бе положило големи усилия да я вкара в различните ѝ роли, — но в крайна сметка именно Рашела бе накарала всичко да проработи.
Разговорите на Грейланд с Рашела я разкриваха като нито повече, нито по-малко човек от всеки друг емперо, безкрайно цинична и ни най-малко свята, но това не я принизяваше в очите на Грейланд. Даже я издигаше. Рашела имаше кураж, което не можеше да се каже за всеки от последвалите я емперо.
Уважението на Грейланд към Рашела обаче не означаваше, че тя не я дразнеше понякога.
— Защо не създаде Взаимозависимостта така, че да оцелее при разпад на Потока? — попита я Грейланд.
— Навремето това изобщо не ни хрумна — отвърна Рашела.
— Как може да не ти е хрумнало?
— Бяхме заети с други неща.
— Но ти си знаела, че струите на Потока могат да изчезват — настоя Грейланд. — Хората са дошли от Земята. Вече няма струя на Потока към Земята. Ти си знаела, че е изчезнала.
— Изчезването е станало по естествени причини, доколкото ни бе известно.
— Не е било — напомни ѝ Грейланд. — Било е причинено умишлено от предшествениците на Взаимозависимостта.
— Така е, но това беше забравено, когато бях жива.
— А даже и да е било естествено, какво значение има? Получила си доказателство, че струите на Потока могат да изчезват и наистина изчезват по някаква там причина, но не си отчела този фактор в развитието на Взаимозависимостта.
— Беше се случило само веднъж.
Грейланд зяпна срещу Рашела.
— Сериозно?
— Нещо повече, по времето, когато създавахме Взаимозависимостта, преобладаващата научна теория за струите на Потока гласеше, че са стабилни и ще останат такива с векове, а по-вероятно хилядолетия. Това не беше грешно.
— Не беше, докато не стана.
— Да — съгласи се Рашела. — Но то стана грешно хиляда години след като аз и останалите Ву създадохме Взаимозависимостта.