— Щом казваш.
— Казвам го. Съобщи ми, когато си готова.
— Готова съм.
Простър кимна, плесна с ръце и подкани гостите да заемат местата си. Само след минутка около трийсетина души, всеки от тях представляващ благородническа фамилия и Дом от гилдиите, вече се бяха настанили на сгъваеми столчета.
Надаш си отбелязваше всеки от присъстващите, докато сядаха, за да запази информацията за по-късно. Повечето ги познаваше, дали от социални контакти в по-щастливи времена, или защото бяха седели срещу нея на масата за преговори. Поне с един от тях бе правила секс. Не беше някакъв страхотен секс.
Останалите ги познаваше по репутация. Както във всяка цивилизация, колкото повече се приближаваш до върха, толкова повече намалява броят на хората, които имат значение. На нивото на Надаш Взаимозависимостта имаше население колкото малко градче.
Тя изчака всички да притихнат и да насочат погледи към нея. После кимна, отиде до бюфета и си наля чаша чай. При това се разнесе тихо мърморене. Като свърши, Надаш се върна пред събралите се хора.
— Първо искам да благодаря на всички ви, че дойдохте тук. — Тя обхвана с жест помещението, което всъщност представляваше товарният отсек на строящ се космически кораб. Предлогът за осъществяване на срещата бе, че Простър, новият и уж временен изпълнителен директор на борда на Дома Ву, организира за присъстващите обиколка на най-новия модел десетка на Дома с надеждата да си осигури продажби. — Разбирам, че това не е най-луксозното възможно място за среща. — Тя отпи от чая си. — Разбирам също така, че някои от вас може да… изпитват опасения към товарните отсеци, когато аз съм замесена.
Това предизвика няколко нервни кискания, няколко изненадани прокашляния и много мърморене. Надаш си отбеляза кои от гостите се обърнаха ококорено към някого друг, сякаш искаха да кажат: „Тя да не би току-що да се пошегува с убийството на собствения си брат?“.
— И да, наистина се пошегувах с това — каза Надаш, отговаряйки на незададения въпрос. — Хайде да не се преструваме, че не знаете за предишните ми грехове или че аз не съм наясно, че вие знаете. Времето ни е малко и не можем да си позволим лукса да шушукаме учтиво. Аз съм убийца, изменница и организаторка на покушение срещу емперо. И с ваша помощ отново ще бъда всичко това.
Този път мърморенето бе по-високо и някой стана, като че ли се канеше да си тръгне.
— Сядай, Гайден Айело — изрече Надаш по-високо, отколкото бе говорила досега. Гайден Айело замръзна като дребно копитно животно, осъзнало, че е било забелязано от лъвица. — Вече си тук. Прекалено е късно да разправяш, че не си знаел защо идваш. Сядай!
Гайден Айело се огледа, не видя друг да се надига от мястото си, и нервно седна пак.
— Нека повторя какво казах току-що — продължи Надаш. — Убийца. Изменница. Организаторка на покушение срещу емперо. Емперо. Не империята. Не Взаимозависимостта. И не благородническите Домове и гилдии, които са я изградили и са я превърнали в това, което е днес.
— Давай по същество, Надаш — обади се Лейнус Христо от Дома Христо. — Не ме интересуват обясненията ти. Никого тук не го интересуват. Просто ни кажи за какво заговорничим.
— Тъкмо щях да стигна дотам — рече Надаш. Отпи пак от чая си и го остави. — Домовете и гилдиите построиха Взаимозависимостта. Сега Грейланд казва, че иска да я спаси. Под това има предвид, че иска да спаси хората ѝ. Хората ѝ.
— Е, и? — попита Христо.
— Как може да спаси хората? Те няма да оцелеят дълго в създадени от човека хабитати след разпадането на Потока. Има само едно място, където могат да отидат.
— На Край — обади се някой.
— На Край — съгласи се Надаш. — А как ще стигнат дотам? Тя трябва да ги превози. И за тази цел ще използва всеки възможен кораб. Вашите кораби, на които разчитате за осъществяване на целите на своите Домове. Тя ще ги реквизира, ако се наложи.
— А това така или иначе няма да помогне — намеси се Простър Ву от мястото си най-отпред. — Домът Ву очевидно разполага с инвентарен списък на всеки действащ в момента кораб, годен да пътува през Потока. Те са крайно недостатъчни за спасителна операция с такива мащаби. А и тези, които ги има, са пръснати из цялата Взаимозависимост. Няма начин да се координират в необходимия срок.