— Да не говорим, че всеки кораб, пратен до Край, остава там — добави Надаш. — Струята на Потока от Край до Средоточие вече изчезна.
— И да не споменаваме, че брат ти Грени вече е поел контрол над плитчините на Потока при Край — вметна Друзин Улф, който седеше в задната част на групата. — Като стана дума за преврати, всички знаем какво се опитват да постигнат Нахамапитин на Край. Виждам, че се мъчиш да скриеш тази карта, Надаш.
— Не се мъча да я скрия, Друзин — контрира Надаш. — Просто още не съм я сложила на масата. Но си прав. Досега брат ми и „Пророчествата на Рашела“ трябва да са поели контрол както над планетата, така и над плитчините на Потока в околния космос. Така че дори Грейланд да вземе всичките ви кораби, да ги натъпче с бежанци и да ги прати към Край, без изрично разрешение от мен те ще бъдат унищожени броени минути след пристигането си.
Това предизвика още мърморене.
— Ти каза, че си убийца — каза Друзин. — Но не спомена нищо за геноцид.
— Моля те, Друзин. Помисли. Планетата и без това не може да издържа толкова хора, колкото Грейланд иска да прати на нея. Ако пуснем всички, това ще застраши както онези, които вече живеят на Край… така и хората, които ще оцелеят при рухването на Взаимозависимостта. — Надаш кимна на Простър. — Твой ред е.
Простър също кимна и се изправи, за да се обърне към групата.
— Преди кончината си Деран Ву предложи на борда на директорите на Ву план, който позволява на търговското, индустриалното и културното сърце на Взаимозависимостта… — посочи към събралата се група, за да поясни, че говори за тях — … да преживее разпадането на Потока, запазвайки богатството, капитала и ценностите си почти непокътнати. Това е многопластов план, който включва засилен охранителен контрол за поддържане на реда сред населението, докато Потокът се разпада, и нови, усъвършенствани кораби за пътуване през Потока за евакуация и запазване на действително важното в случая: благородническите Домове на Взаимозависимостта.
— Значи, просто за да сме наясно, планът е контрол над безредиците за паплачта и прехвърляне на Край за всички нас — обобщи Друзин Улф, като обхвана с жест стаята.
— Това не е особено елегантен начин за изразяване — укори го Простър.
— Мислех, че сме приключили вече с учтивостите, Простър.
— Да — прекъсна ги Надаш. Огледа се. — Невъзможно е да бъдат спасени всички. Просто няма начин. Това е логистично и физически невъзможно. Дори Грейланд вероятно го знае, макар да смята, че трябва поне формално да се опита да спаси всички, като междувременно унищожи благородническите Домове и гилдиите. Тя е длъжна да се преструва. Но не и ние. Ние можем да се спасим. А спасявайки себе си, ще спасим онова, което е важно за Взаимозависимостта.
— С хубавичка печалба за Домовете Ву и Нахамапитин.
— Вие и бездруго рано или късно ще дойдете при нас за кораби — каза Простър на Друзин Улф. — Така поне ти и всички други в тази стая ще сте начело на опашката.
— Ами Домът Нахамапитин? — попита Друзин, насочвайки вниманието си отново към Надаш. — Колко точно смятате да изкопчите от всеки от нас, за да не бъдем изпарени от брат ти в мига, щом се появим в пространството на Край?
— Съжалявам да го кажа, че в момента имам много малко общо с Дома Нахамапитин — отвърна Надаш.
— Наясно съм с това. Главният ми търговски посредник току-що имаше сблъсък със сегашния администратор на Дома.
— Кива Лагос.
— Познаваш ли я?
Надаш стисна устни.
— Да.
— Тя не ми е любимото човешко същество — продължи Друзин. — А и не мисля, че имаш намерение да я оставиш на мястото ѝ по-дълго, отколкото се налага. Затова питам още веднъж: Колко смята да изкопчи Домът Нахамапитин от всеки от нас?
— Нищо.
— Нищо?
— Нищо.
Сега беше ред на Друзин да се усмихне тънко.
— Скептичен съм. Не се обиждай.
— Не се обиждам. — Надаш премести вниманието си от Друзин Улф към цялата група. — Ето цената, която всеки Дом ще трябва да плати, за да влезе в пространството на Край: нищо. Ще дам свободен достъп на корабите ви — всичките; толкова, колкото намерите за необходимо да пратите. Ще получите криптиран код, който показва, че имате разрешението ми да навлезете в пространството на Край. Получавате го, защото в момента сте в тази стая. Другите, които се присъединят към пакта ни, може да получат някакви отстъпки, в зависимост от обстоятелствата. Но само вие, тук присъстващите, получавате този достъп от мен даром.
— Ако съм научил нещо за Нахамапитин, то е, че не давате нищо даром — подхвърли Друзин.