— Правото на достъп до Край е безплатно, Друзин. Но наистина имам някои очаквания.
— Които са?
— Преди да стигнем до това, нека ви изясня напълно какъв е планът — каза Надаш. — След малко повече от четири месеца срокът на парламента да излезе с план за спасяването на Взаимозависимостта ще изтече, без той да е успял да ратифицира нищо. Когато това стане — а то ще стане, — Грейланд почти сигурно ще реквизира всичките ви кораби и каквото друго пожелае в напразен опит да спаси колкото се може повече от поданиците си. Когато направи това, тя ще обрече всички ни. Съвсем просто е.
Моят план е да я спрем. Аз ще я сваля и понеже на този етап е прекалено опасно да я държим жива, ще уредя да я убият. После ще установим режим, който е приятелски настроен към благородническите Домове и гилдиите и който разбира онова, което ние в тази стая вече знаем: Не можем да спасим всички, затова нека спасим каквото е важно. Нас.
Надаш се огледа, за да види дали някой има възражения. Нямаше.
— Та така, ето ги моите очаквания. Първо, очаквам от вас пари. Много пари. Аз ще се занимавам с логистиката на този заговор, а за жалост в момента не мога да плащам поради недостиг на средства. Ще взема известна сума от всеки от вас, преди да си тръгнете. Всички ще платят.
Второ, очаквам вашето сътрудничество. Това няма да е екстравагантният, показен преврат, който се опитаха да спретнат майка ми и Джейсин Ву. Този път нещата ще загрубеят и искам всеки от вас да изиграе своята роля. Ще бъдете оценявани в зависимост от участието си.
Трето, очаквам от всеки от вас да вербува още хора. Присъстващите в тази стая не са достатъчно. Знам, че някои от вас предпочитат да запазят всичко в тесен кръг, а други не желаят да бъдат видени как убеждават някого да се присъедини към заговор. Но всички сте наясно какво е заложено тук. Ако Грейланд постигне своето, всички ще умрем.
Четвърто, когато превратът бъде осъществен, очаквам от вас да признаете и легитимирате новия режим. Без вашата публична подкрепа и съгласие превратът почти веднага ще се изроди в хаос. Това трябва да стане достатъчно бързо, за да накараме Домовете, които не участват в заговора, също да ни подкрепят, и да смажем всеки Дом, който ни се противопостави. — Надаш посочи към Простър. — Очевидно Домът Ву ще е с нас. Това ще е силен аргумент за всеки друг Дом да застане на наша страна.
Друзин Улф изглеждаше раздразнен.
— Разбира се, че Домът Ву ще подкрепи преврата. Някой от тях, вероятно тук присъстващият Простър, ще е следващият емперо.
Надаш погледна към Простър. Той кимна, за да потвърди окончателно решението си.
Надаш погледна пак към групата.
— Не — каза тя. — И това е последното, което ще очаквам от всеки от вас: вашата вярност не само към новия режим, а и към мен. Аз ще съм следващата емперо. Последната емперо на Взаимозависимостта.
Втора част
8
Докато елитът на Взаимозависимостта кроеше планове да изостави обикновените хора на съдбата им, обикновените хора на Взаимозависимостта започваха да схващат каква точно е тази съдба.
Трябва да се отбележи, че обикновените хора на Взаимозависимостта не бяха глупави. Те бяха може би най-образованите и материално осигурени обикновени хора, живели някога, в която и да е човешка цивилизация, като се започне от времето, когато първите човеци решили, че е голям зор да трамбоват през африканския пейзаж, и предпочели да се установят на едно място.
Населението на Взаимозависимостта не беше глупаво най-вече по две причини. Първата бе, че огромното мнозинство от милиардите хора прекарваха живота си или в градове, издълбани под повърхността на иначе необитаеми планети, или в носещи се в космоса хабитати. И в двата случая едно голямо население от необразовани и диви хора би било сериозен риск за сигурността на всички останали.
Втората причина бе, че управляващата класа на Взаимозависимостта, която предпочиташе финансова и социална стабилност пред това да има лумпенизиран пролетариат, готов да откъсне главите от вратовете им при всяка възможност, бе избрала да поддържа основния жизнен стандарт на Взаимозависимостта такъв, че никой да не гладува, да не стои без покрив над главата си, да не умира от лесно предотвратими болести и да не банкрутира, ако получи сърдечен удар или си загуби работата, или и двете.
По тези причини във Взаимозависимостта нямаше „бедни“ или „паплач“ в смисъла, който елитите на предишните цивилизации бяха влагали в този термин. Това е страхотно, ако целта ти е да държиш голямо човешко население, пръснато из трилиони километри физическо пространство, сравнително задоволено. Ала не е чак толкова страхотно, ако целта ти е, да речем, да държиш тези милиарди в пълно неведение за наближаващия край на цивилизацията, която вероятно ще свърши с глад и бавна смърт за всеки от тях, ако не бъде направено нещо.