Това бе посочено на някои от споменатите земеделци и скотовъдци. Които отвърнаха в общи линии следното: „Да, ама дотогава има още години. Все някой ще измисли нещо. А когато го направят, аз ще съм богат“.
Ето така стояха нещата във Взаимозависимостта в ранните, но не чак толкова ранни дни от разпадането на Потока. Всички знаеха какво предстои. Някои дори се подготвяха и планираха. Но в крайна сметка всички предполагаха, че ще се появи нещо или някой, който да спаси цивилизацията, в която живеят и чието изчезване не можеха да си представят. Щеше да се появи нещо или някой, който да ги спаси — и тях, и всички останали.
Това бе хубава мисъл.
Но не беше вярна.
Поне засега.
9
— Дай ми една секунда — каза Кардения на Марс. Двамата се намираха в личния кабинет на емперо, където, внезапно си спомни Марс, се бяха видели за първи път, не чак толкова отдавна. В момента бяха сами, за краткия промеждутък след като помощниците на Кардения бяха излезли от кабинета и преди да се върнат, повели следващия посетител с уговорена среща.
Марс кимна.
— Влизаш в ролята?
— Това не е роля, това съм аз — каза Кардения. — Да. Сега мълчи.
Марс се ухили и загледа как Кардения затвори очи, пое си дълбоко въздух и се преобрази в емперо Грейланд II. За един външен наблюдател трансформацията не бе кой знае каква — изправяне на гръбнака и известно вцепеняване на лицето, — но Марс вече я бе виждал достатъчно пъти, за да разбира, че по-голямата част от нея е вътрешна промяна на перспективата от „личното аз“ в „имперското ние“.
Когато Марс започна да опознава емперо — тоест в периода, след като вече бяха станали приятели, но още не бяха любовници, — смяташе трансформацията за леко забавна. Сега обаче осъзнаваше колко много е нужно, не само за Кардения да установи за себе си разликата между личното „аз“ и обществената си роля, но и за всеки друг, с когото си имаше работа. Хората лесно можеха да пренебрегнат Кардения Ву-Патрик, младата жена, попаднала случайно на пост, който нито искаше, нито бе подготвена за него. Но бе далеч по-трудно да пренебрегнат емперо Грейланд II.
„Е, сега вече е по-трудно“, поправи се Марс. Беше отнело известно време и се бе наложило тя да арестува за измяна около една трета от управляващата класа на Взаимозависимостта. Но Грейланд бе стигнала дотук. Марс се усмихна на себе си. Доста се гордееше със своята приятелка.
Грейланд забеляза усмивката.
— Какво има?
— Ще ви кажа по-късно, Ваше величество — отвърна Марс. Когато Кардения беше в режим „Грейланд“, той гледаше да се отнася към нея със същата учтивост като всички останали в двора. Другите имперски гаджета в историята може да са използвали положението си, за да бъдат неофициални и непочтителни, но не и Марс. Той даже не бе сигурен дали ще може да е непочтителен, ако се опита.
Грейланд кимна и посочи към вратата.
— Тези двамата няма да са особено въодушевени от онова, което ще поискаме от тях — каза тя. Марс знаеше, че в случая „ние“ не се отнасяше за тях двамата, а само за Грейланд; Марс беше обслужващ персонал.
— Искаш много от тях — отбеляза той.
— Е, да — призна Грейланд и насочи поглед натам, откъдето скоро щяха да влязат гостите ѝ. — Ние искаме много от всички. Те няма да са по-различни.
— Да, госпожо — каза Марс. Грейланд му хвърли един бърз поглед, а на устните ѝ играеше лека усмивка. Марс знаеше, че ѝ харесва да е официален с нея.
Една врата се отвори и въведоха адмирал Джини Хурнен и генерал Люк Брен. Хурнен командваше Имперския флот. Брен командваше Имперската гвардия. Обикновено около двамата кръжаха ята от подчинени и обслужващ персонал. За тази среща обаче бяха сами. След представянето им и размяната на учтивости, служителите на Грейланд също изчезнаха, като оставиха насаме военачалниците, емперо и Марс.
Марс видя как Хурнен и Брен хвърлиха бързи погледи към него и също толкова бързо върнаха вниманието си към емперо. Той им бе представен като лорд Марс Клермон, а ролята му на научен съветник на емперо по въпросите за Потока бе добре известна. Също толкова добре известно, макар и необявено публично, бе, че той е „приятел“ на емперо, с всичките социални усложнения, положителни и отрицателни, които съпътстваха тази конкретна позиция.
Това не смущаваше особено Марс — той го разбираше, — но му бе забавно да гледа как тези две невероятно могъщи личности се мъчат да отгатнат защо той присъства на срещата. Те тримата бяха сред най-могъщите хора в познатата вселена. Неговото присъствие се дължеше или на чувствата на емперо, или на нещо съвсем друго. Марс се наслаждаваше да гледа как Хурнен и Брен се опитват да отгатнат кое от двете е.