„Съвсем скоро ще разберат“, помисли си той.
Стана така, че разбраха почти веднага.
— Трябва да пратим армада на Край — каза Грейланд на своите военачалници. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Хурнен и Брен се размърдаха неловко на столовете си и се спогледаха, преди адмирал Хурнен да прочисти гърло.
— Има проблем с това, Ваше величество — заяви тя.
— Смятате да ни кажете, че „Пророчествата на Рашела“ ще унищожи всеки кораб, който се появи от Потока при Край — подсказа Грейланд.
— Да — потвърди Хурнен. — И не само „Рашела“. След опита за преврат срещу вас замесените командири от флота избягаха на Край с корабите и екипажите си. В момента тринайсет допълнителни кораба с различна големина и възможности пътуват към Край и всички те, предполагаме, са верни на Дома Нахамапитин.
— Предостатъчно, за да наблюдават и защитават всяка съществуваща входна плитчина, Ваше величество — добави Брен.
— И не можем ли да ги надвием с огнева мощ? — попита Грейланд.
— Трудно ще е — каза Хурнен.
— Обикновено ни отговарят така, когато някой иска да каже „не“, но смята, че не може.
— Така е — съгласи се Хурнен. — Но този път наистина имам предвид това.
— Тогава пояснете какво значи „трудно“.
— Кораби, мини, отбранителни съоръжения. Всички те ще бъдат използвани в рамките на секунди срещу всичко, което пристигне в плитчината. Цивилните кораби ще бъдат унищожени почти мигновено. Нашите кораби ще оцелеят при първоначалния сблъсък, но ако бунтовническите командири са умни — а те са, ние сме ги обучили, — набързо ще им видят сметката.
— Не можем ли да координираме корабите си така, че да пристигнат едновременно?
— И да им предоставим прекалено много мишени, за да ги унищожат наведнъж? — Хурнен поклати глава. — Не. Плитчините на Потока не са достатъчно големи, за да поберат повече от един, максимум два кораба, а и дори корабите да тръгнат едновременно от Средоточие, може да не пристигнат едновременно. Това не е точна наука.
При тези думи Грейланд погледна към Марс. Марс знаеше защо го прави, това бе малък личен момент между двамата, но никой от тях не обели и дума.
— Значи оставяме Край на Нахамапитин — каза тя на Хурнен.
— Не, госпожо — заяви отсечено Хурнен. — Но пък и не искаме да замесваме хората и корабите си в план, който ще ги изложи на ненужно големи загуби.
— Не желаете хората ви да умрат.
— Не и ако можем да го избегнем, госпожо.
— Можете ли да го избегнете?
— Работим по въпроса.
— Може би ние можем да ви помогнем — каза Грейланд.
При тези думи Марс забеляза нещо, което емперо му бе казала, че очаква: чифт търпеливи, развеселени и може би мъничко снизходителни усмивки на лицата на военачалниците си. Хурнен и Брен за момент бяха престанали да виждат в нея Грейланд и вместо това виждаха Кардения.
— Винаги сме открити за предложения, Ваше величество — каза Хурнен.
Грейланд се обърна към Марс.
— Кажи им.
— Точно след опита за преврат споменах на емперо, че може би съм намерил начин да се промъкнем на Край — съобщи Марс на военачалниците.
— Какво? — попита объркано генерал Брен.
— Докато струите на Потока се разпадат, възникват някои нови. Временни струи, дължащи се на феномен, който аз и покойната ми колежка Хатиде Ройнолд нарекохме „мимолетност“. Тези нови струи просъществуват между няколко минути и няколко години. Прогнозните ми модели сочат, че един мимолетен поток ще се отвори към Край.
— „Прогнозните ви модели“?
— Да. Когато го споменах за първи път на емперо, току-що бях моделирал данните и вярата ми в тях не бе особено висока. Оттогава работя върху това. Сега съм по-уверен.
— Колко по-уверен?
— Достатъчно, че сам да вкарам кораб вътре.
— Лорд Марс бе този, който откри появилата се струя на Потока към Даласисла — намеси се Грейланд. — Оттогава насам той е предвидил и други нови струи, чието съществуване е потвърдено от местните учени. Щом той е убеден в някое предсказание, ние му вярваме.
По лицето на адмирал Хурнен пробяга за миг някакво изражение, което бързо изчезна, но въпреки това Марс го забеляза. Знаеше, че то означава: „Разбира се, че вярваш на предсказанията му, нали го чукаш?“. Той погледна към Грейланд и видя, че тя също го е забелязала и това не ѝ харесва, макар да разбираше, че е напълно оправдано.