Брен я изгледа, сякаш му е зашлевила шамар.
— Не съм казал такова нещо… госпожо. — Последната дума бе добавена припряно; Марс забеляза, че Грейланд предпочете да подмине това.
— Не става дума само за екипажите и гвардейците, госпожо — обади се Хурнен. — Корабите също няма да се върнат. — Тя се обърна към Марс. — Освен ако не предвиждате струя на Потока, която ще се отвори от Край в близко бъдеще.
— Не предвиждам — каза Марс.
Хурнен кимна.
— Значи ще останем с толкова кораби по-малко за безредиците, които всички знаем, че предстоят.
— Можем да построим още кораби — предложи Грейланд.
— Братовчедите ви бързо си запълват тефтерчето с поръчките — подхвърли Хурнен, имайки предвид Дома Ву.
— Сигурни сме в това — отвърна сухо Грейланд. — Ние обаче можем да изтъкнем аргумента, че нуждите на Имперския флот са с предимство. Що се отнася до екипажите и гвардейците… — Тя насочи вниманието си отново към Брен. — Щом не можем да ги върнем при семействата им, може би трябва да вземат семействата със себе си.
— Искате да кажете да пратим тези семейства на Край? — попита Хурнен.
— Да. След съответния период от време, който ще е нужен да се сложи край на заплахата от страна на Нахамапитин и да се установи стабилност на Край.
— Логистиката за това ще е…
— Трудна, знам — довърши Грейланд. — Както и логистиката по създаването на флота, който да замине за Край. Адмирале, генерале, моля, разберете, че не очакваме нищо от това да е просто или лесно. Разберете също, че продължавайки напред, не очакваме нищо да е просто или лесно. На всички ни предстоят трудни избори и ще се налага да правим жертви. Може би ще сте така любезни да поведете хората със своя пример.
— Ами, да. — Хурнен и Брен се спогледаха пак, а после се надигнаха от местата си. — Трябва да отидем да проверим какви кораби и хора можем да съберем в кратък срок. Ще ви пратим информацията до сутринта.
— Благодаря ви, адмирале — каза Грейланд.
Хурнен кимна на Марс.
— А вие ще ни пратите онези данни, за да ги проверят нашите хора. Трябва да ги разгледаме под микроскоп.
— Да, естествено.
— Нали разбирате, че ако нашите хора открият нещо съмнително в данните ви, няма да можем да продължим?
Марс кимна.
— Ако хората ви имат някакви въпроси, с удоволствие ще им отговоря.
Адмиралът изгледа Марс по начин, който той бе доста сигурен, че се превежда като: „Надявам се, че не ми губиш времето, сексиграчко“. Последваха обичайните любезности при раздяла и Марс и Грейланд останаха отново сами за около минута, колкото щеше да отнеме на помощниците на Грейланд да въведат следващия посетител.
Грейланд въздъхна и погледна към Марс, и отново се превърна в Кардения.
— Не мисля, че планът им харесва — отбеляза Марс.
— Знам, че не им харесва — каза Кардения. — Цялата тази част с „ако има проблем с данните“ беше опит на адмирала да се измъкне.
— Няма проблем с данните — увери я Марс.
— Това не означава, че те няма да намерят такъв.
— Ако намерят, математиката ще докаже, че проблемът е в тях, а не в данните.
Кардения се протегна.
— Де да притежавах твоята увереност.
— Мисля, че твоята ти е достатъчна.
— Не в себе си, в тях. — Кардения махна към вратата. — Малко се дразня, че приемат скептично работата ти заради връзката ти с мен.
Марс се ухили.
— А, значи го забеляза.
— Идеше ми да я фрасна право в мутрата.
— Това вероятно нямаше да е мъдра постъпка.
— Но щях да се почувствам добре. За около пет секунди. Съжалявам, че те се съмняват в работата ти.
— Вината не е твоя — каза Марс.
— Донякъде е — напомни му Кардения.
— Добре де. Твоя е, обаче аз нямам нищо против. Като цяло всичко се подрежда добре за мен.
— Радвам се, че мислите така, лорд Марс.
Марс се усмихна пак.
— Благодаря ви, госпожо. — Той стана и се поклони изискано, с което накара Кардения да се разкикоти. — Ще има ли нещо друго?
— В момента не. Може би по-късно. — Кардения изстена. — Много по-късно, защото програмата ми днес е кошмарна. Ще имам късмет, ако свърша преди полунощ. Извинявай.
— Няма нищо. Аз си имам своя работа.
— Да. Да спасиш всички ни с помощта на математиката. — Кардения се усмихна. — Което е причината да те виждам толкова рядко в последно време.
— Не е единствената причина, госпожице, която има срещи до полунощ.
— Чудесно, използвай собствените ми думи срещу мен. Е, поне когато си почиваш, мисли си за мен.