— Нима? — Кива погледна към Друзин Улф. — И какво ядохте?
— Аз, естествено, си взех ориз „Джолоф“, лейди Кива. Разбирам, че не е точно авантюристичен избор, даже банален, бих казал, но всеки харесва каквото харесва, а аз харесвам това.
— Ами, браво на теб. Е, вече ни казахте здрасти. Довиждане. — Кива се върна към менюто си.
Шибаните Хойвел и Улф обаче не помръднаха.
— Багин ми предаде отговора ви на нашата молба за преразглеждане на договорите с Нахамапитин.
Кива пак вдигна поглед.
— Така ли? Е, и?
— Надявах се да си промените решението.
Кива въздъхна и остави менюто.
— Ама наистина ли? Ще се пробваш сега? Аз съм на шибана вечеря.
— С юрисконсулта си. — Улф кимна към Сеня. — Всички сме тук, лейди Кива.
— Чудесно. Първо, това не беше шибана молба и ти го знаеш. Опитвахте се да диктувате условия. Второ, вече дадох отговора си на твоя човек и той не се е променил. Трето, айде чупката, работното ми време свърши, а и нейното също. — Кива посочи към Сеня.
Улф се изкиска.
— Не ме разочаровате, лейди Кива — каза той. — Същата сте, каквато ви описа Багин. Вулгарна и непоклатима.
— Не съм кой знае каква загадка.
— Не, и не изглеждате загадъчна — съгласи се Улф.
— Но е забавно, че смятате, че работното ви време е свършило.
— Какво означава това?
— Нищо. Освен, разбира се, че цялото ни време свършва. На всички нас, лейди Кива. Часовникът си цъка, а времето изтича. За някои по-бързо, отколкото за други. Но даже това кратко време може да стигне, за да рухнат могъщите. Или поне тези, които вие смятате за могъщи.
— Друзин — обади се Хойвел.
Улф вдигна успокоително ръка към своя служител.
— Свърших вече. Искам само дамата да помни, че съм проявил добра воля и съм ѝ дал шанс да ми сътрудничи. Да ни сътрудничи. Тя получи своя шанс, но го пропиля.
— Ъхъ — изсумтя Кива. — Добре, супер, благодаря. А сега, ако си свършил с аматьорския си злодейски монолог, ходи се шибай и вземи тоя пикльо със себе си.
— Разбира се. — Улф се поклони отново. — Лейди Кива, госпожице Фундапелонан. Приятна вечеря. — И той се отдалечи. Хойвел погледна към Кива и Сеня, отвори уста да каже нещо, затвори я и забърза след своя работодател. Кива и Сеня се върнаха към менютата си.
— За какво беше пък това? — попита Сеня след кратко разглеждане на специалитетите на деня.
— Нямам представа — отвърна Кива, докато изучаваше предястията.
— Друзин Улф бе много драматичен.
— Ъхъм.
— Особено в онази част за изтичащото време.
— Да.
— Ако не беше толкова нелепо, щях да кажа, че прилича малко на заплаха.
— Или на злорадстване.
— Което би обяснило защо Хойвел му подсказа да мълчи — отбеляза Сеня.
— Така е — съгласи се Кива.
— Може би трябва да поразровим тази работа.
— Час по-скоро.
— Гладна ли си още?
— Не, всъщност не съм.
— Тогава да отидем да се опитаме да разберем какво става?
— Казах, че не съм гладна. Може все още да съм в настроение за онова, което бяхме планирали за по-късно.
— Добре — кимна Сеня. — Не на храната, да на секса, а после ще разберем какво става.
— Съгласна — каза Кива.
И двете оставиха менютата, Кива плати питиетата и те станаха да си вървят.
— Знаеш ли кое е най-гадното в цялата работа? — попита Кива, докато се насочваха към вратата.
— Кое?
— Шибанякът е ял ориз „Джолоф“. Хич не е банално, мамка му. Аз смятах да си поръчам същото.
— Мисля, че имаме проблем — каза Кива на Грейланд II четири дни по-късно. Беше поискала аудиенция с емперо предния ден; получи пет минути, докато емперо върви от една към друга среща. Кива се съгласи; емперо беше заета жена. — Или по-точно вие имате проблем.
— Проблемите са същината на моето царуване, лейди Кива — отвърна Грейланд, крачейки бързо от една стая в двореца си към друга. — Трябва да сте по-конкретна.
Кива кимна и подаде на емперо сноп документи, които Грейланд моментално връчи на помощничката си.
— Преди няколко дни Друзин Улф дойде при мен и Сеня Фундапелонан, докато вечеряхме, и ми изнесе един монолог.
— Какво?
— Монолог. Нали знаете, „Скоро гибелта ще те връхлети, муа-ха-ха-ха“, нещо от тоя род.
— Не знаех, че хората правят такива неща в реалния живот.
— Не мисля, че той осъзнаваше, че го прави, макар че лакеят му определено го осъзнаваше. Наложи се да го издърпа настрани.