— И по какъв начин този монолог засяга мен?
— Отначало не мислех, че ви засяга — призна Кива. — Бях прецакала доста жестоко лакея му в едни преговори, затова сметнах, че той просто обявява плановете си да атакува по съдебен път мен и Дома Нахамапитин. Двете със Сеня проверихме за някакви жалби, за които да не знаем, или друга дейност, която би подсказала действия срещу нас. Не намерихме такива. — Кива посочи към документите в ръцете на помощничката на Грейланд. — Но открихме нещо друго. Няколко дни преди монолога си Друзин Улф е изтеглил около двайсет милиона марки от личните си брокерски сметки.
Грейланд я стрелна с поглед.
— Да не би вече да имате достъп до личните брокерски сметки на Улф?
Кива се подсмихна.
— Прекарах цели месеци в проследяване на всяка недокументирана сметка на семейство Нахамапитин, Ваше величество. Знам как да се справя с едно финансово разследване.
— А също и как да бутнете някой и друг подкуп на ключови места, предполагам.
— За това не съм сигурна — отвърна Кива и Грейланд се усмихна лекичко. — Но не смятам да давам доказателства на съда за подобно нещо. Така или иначе, информацията е достоверна.
— Благородниците често местят средства от едно на друго място, лейди Кива — каза Грейланд. — А когато ги местят от една сметка в друга, голяма част от тях сякаш напълно изчезват. Смея да кажа, че една честна финансова проверка на директорите на всеки Дом ще открие, че те имат повече недокументирани, отколкото документирани пари, като тук не изключваме и Дома Лагос. Потъването на марките в някоя яма е нещо обичайно в бизнеса.
— Не казвам, че парите са изчезнали — обясни Кива. — Само че по същото време, когато Друзин Улф е изтеглил своите двайсет милиона марки, няколко десетки други благородници са направили същото, горе-долу за същата сума.
Грейланд се закова на място, с което накара свитата си също да спре.
— Колко?
— Източникът ми е забелязал двайсет и шест отделни тегления, всички в същия времеви период и за същата сума — или пък тегления от различни сметки, които възлизат общо на около двайсет милиона марки. Вероятно има и други; източникът ми успя да проследи само тези.
— И вие вярвате на този източник?
— Вярвам, че той цени изплащането на комарджийските му дългове. И знае, че ако ме прецака, ще го блъсна под някой шибан автобус. Така че, да. Има и още нещо.
— Какво? — Грейланд тръгна пак.
— Всички благородници, които са изтеглили марките, са присъствали на търговска среща, организирана от Дома Ву. Привидно, за да им бъде представена десетка от ново поколение.
Грейланд се намръщи, но не спря да крачи.
— Могат да кажат, че са внесли депозити.
— Да, но тези „депозити“ са от лични сметки, не от бизнес сметки на Дома — подчерта Кива. — Десетките са огромни и са предназначени да изкарват цяло десетилетие в космоса, без да влизат в док. Не е особено вероятно да ги използват за развлекателни кораби.
— Наближава разпадането на Потока — изтъкна Грейланд. — Може би гледат да ограничат загубите си.
— Дори да е така, цените на десетките започват от милиард марки — отвърна Кива. — Домът Ву изисква десет процента депозит и това не подлежи на коментар. Вашето семейство не предлага отстъпки, госпожо. Двайсет милиона марки изобщо не играят тук. Ако някой предложи такава сума като капаро за десетка, ще го изхвърлят със смях от стаята.
— Значи е нещо друго.
Кива кимна.
— Друго е и каквото и да е то, Домът Ву участва в него.
— Все още не виждам как ме засяга това, лейди Кива — каза Грейланд. Сви по последния коридор, който щеше да я заведе до целта ѝ.
— Може и да не ви засяга — призна Кива. — Но докато Друзин Улф ми изнасяше монолога си, явно очакваше да си получа заслуженото, по един или друг начин. Е, нито той, нито Домът му ме нападат пряко, и не се опитват да съдят Дома Нахамапитин. Значи трябва да е нещо друго. Известно е, че вие сте благосклонна към мен, госпожо. Дадохте ми място в изпълнителния комитет — място, което, да ви напомня, изобщо не съм искала, мамка му — и аз стоях до вас, докато арестувахте половината благородници от околния космос.
— Не бяха чак толкова много.
— Бяха достатъчно, госпожо — рече Кива. — Сега цял куп благородници хвърлят пари в една яма и много от тях са от Домове, чиито членове лежат в затвора и чакат да бъдат съдени за измяна — сред тях е и Домът Ву. И, разбира се, шибаната Надаш Нахамапитин все още е някъде там и върти своите игрички. Тя има някакви пари, но не много, относително казано, и няма пряк достъп до други. Трябва да ги получи отнякъде. Затова си мисля, че когато Улф се държеше самодоволно пред мен, нямаше намерение да ме напада пряко. Знае, че ако го направи, ще го смачкам. Но мисли, че когато вие паднете, аз ще съм косвена жертва.