Първоначалните оценки не бяха окуражаващи — броят на наличните бойни кораби, които можеха да бъдат пратени в системата на Икои навреме, не беше голям, нито пък този на поддържащите кораби. Командир Вен я увери, че това е само предварителна оценка и допълнителното търсене вероятно ще увеличи този брой. Грейланд му напомни за притискащите ги срокове. Никой от двамата не излезе особено доволен от тази среща.
Пет минути за почивка, които Грейланд прекара предимно в тоалетната. Ако някой бе предупредил Кардения Ву-Патрик, че едно от най-ценните умения, които може да развие един емперо, е способността да сдържа отделителните си функции в течение на часове, тя може би щеше да откаже поста. Беше чела някъде, че затворниците дотолкова свиквали със затворническия режим, че изпитвали подтик да се облекчат само в конкретно време, когато това било позволено. Кардения не беше стигнала чак дотам, но определено им влизаше в положението.
Като говорим за затворници, след кратката ѝ спирка, следващите четиресет и пет минути на Грейланд бяха заети от сводка на нейния министър на правосъдието за статута на многото предполагаеми предатели, които бе арестувала за опита им за преврат и ги бе тикнала в затвора да чакат съдебните си дела. Арестите бяха толкова многобройни, а престъпниците — толкова високопоставени, че имаше известно объркване как трябва да бъдат държани и третирани; предателска паплач или не, би изглеждало кофти главите на някои благороднически Домове и наследниците на други да бъдат намушкани с нож в обикновен затвор.
Грейланд реши проблема, като реквизира „Звездната перла“, круизен лайнер, пътуващ между Средоточие и другите хабитати в системата, и натика временно предателите в луксозните му каюти. Министерството на правосъдието плащаше на собствениците на лайнера да поддържат гостоприемството и кетъринговите услуги, плюс солиден контингент от имперска охрана и извънредно засилен контрол върху това кой влиза и излиза от „Перлата“. Като се изключи неизбежното мрънкане на някой граф или баронеса, получили вътрешна каюта на долната палуба без гледка, нещата вървяха доста добре. Почти никой не беше намушкан.
Това, което не вървеше особено добре, откри Грейланд, бяха законовите действия срещу предателите. Не че на Министерството на правосъдието му липсваха доказателства — Деран Ву им бе осигурил предостатъчно, преди да бъде отровен, — просто имаше проблем с адвокатите. Всички предатели принадлежаха към благороднически Домове, които държаха на служба всевъзможни адвокати, повечето от тях много добри; Министерството на правосъдието, от друга страна, разполагаше с ограничен брой прокурори, някои от които бяха добри, но други работеха за правителството, защото бяха ужасяващо посредствени и не можеха да се докопат до апетитните постове, предлагани от благородническите Домове и гилдиите.
Адвокатите на различните Домове — които отлично знаеха, че ако клиентите им бъдат признати за виновни, ще бъдат екзекутирани (клиентите, не адвокатите, макар че в зависимост от Дома, може би и те) — затрупваха Министерството на правосъдието с документи и протоколи, търсейки всяко възможно забавяне и техническа подробност, за да измъкнат клиентите си под гаранция. Министерството на правосъдието, което си имаше и други грижи, не смогваше да се справи с всичко това. Нещо повече, заяви министърът на правосъдието, вълната от обществена подкрепа, която Грейланд получи след опита за преврат, бързо отслабваше — колкото по-дълго предателите гниеха в луксозния си затворнически кораб, толкова повече време имаха Домовете и техните адвокати да съберат подкрепа, изфабрикувана или не.
По различни причини Грейланд не се вълнуваше особено от проблема с обществената подкрепа, но не призна това пред своя министър на правосъдието. Нямаше смисъл да зачеква темата пред него. Нито пък, честно казано, я вълнуваше, че предателите отлагат делата си. Самата Грейланд не бе твърдо убедена, че те трябва да бъдат екзекутирани; във вените ѝ не течеше този тип праведна жажда за кръв. Щом предателите си губеха времето, това си бе тяхното собствено бързо намаляващо време и така поне не ѝ досаждаха.
Все пак, не би било добре нейният министър на правосъдието да остане с впечатление, че Грейланд не съчувства на грижите му, затова тя го помоли за съвет. Министърът предложи две неща: първо, да се позволи на министерството да наеме външни адвокати и да ги упълномощи да водят някои от по-важните дела, така че министерството да не се чувства в неизгодна позиция; второ, да започнат да сключват сделки с някои от предателите да свидетелстват и да назоват имена, в замяна на което няма да бъдат екзекутирани и ще излежат присъдите си в родните си системи, в затворническите институции на собствения си Дом.