Грейланд се съгласи и с двете, и предложи на министъра да използва второто стратегически, за да пресече зараждащата се симпатия към предателите и да ги настрои един срещу друг, което би затруднило машинациите на адвокатите им. Знаеше, че намерението му и без това е такова, но също така бе наясно, че за него ще е от полза да може да каже, че идеята идва от самата емперо. И наистина, министърът изглеждаше доволен, че тя е направила точно това, което искаше от нея. И двамата излязоха от срещата с чувството, че са манипулирали фино другия, което означаваше, че срещата е минала добре.
Последваха петнайсет минути за чай с архиепископ Корбин — най-близкото нещо до приятелско посещение, което щеше да има Грейланд за целия си ден. Архиепископ Корбин бе взела страната на емперо в съдбовния ден, когато бе назначен опитът за преврат, и оттогава насам Грейланд показваше своята благодарност, като отвори имперската хазна, за да финансира инициативите на Корбин в Църквата на Взаимозависимостта. Но имаше и нещо друго — Грейланд харесваше архиепископа; по-възрастната жена винаги се бе отнасяла със симпатия към нея и разбираше по-добре от повечето какво означава да ръководиш една огромна бюрокрация, която невинаги симпатизира на целите ти, нито пък е чувствителна към егото ти. Постовете им в общи линии си приличаха и беше хубаво да можеш да поговориш с някого, който разбира извънредно сложните ти проблеми.
Грейланд не каза на архиепископ Корбин, че по всяко време през последните три месеца е можела да се задуши заради един ред код или липсата му.
Последва кратко пътуване с частна мотриса до другия край на хабитата Си’ан, където се намираше парламентарният комплекс и собствените ѝ парламентарни офиси — на теория Грейланд беше парламентарният представител на Си’ан във Взаимозависимостта и макар че на практика не се възползваше от това си право, все пак разполагаше с офисно пространство. Там тя проведе бързо една след друга няколко десетминутни срещи с колегите си парламентаристи, на групи по шестима, а после излезе на трибуната на парламента, за да изнесе петнайсетминутно обръщение към Тийнейджърския парламент на системата на Средоточие, който се намираше на Си’ан за годишния си конгрес. За тях бе голяма тръпка да я видят, а за Грейланд бе голяма тръпка да осъзнае, че най-после е достатъчно възрастна, щом тийнейджърите ѝ се струват невъзможно млади. Това беше нещо ново.
Пет минути по-късно тя отново бе в личната си мотриса и пътуваше към собствения си дворцов комплекс за срещата, от която се ужасяваше най-силно. Тази среща бе с графиня Рафелия Майсен-Персо от Дома Персо, който държеше монопола за ракообразните и някои хрущялни риби и управляваше системата Локоно. В системата Локоно живееха шейсет и пет милиона души на шест луни, дванайсет големи хабитата и над сто малки.
Това бе и първата система, която според прогнозите щеше да бъде отрязана от останалата част на Взаимозависимостта.
Понастоящем трите ѝ входящи и четирите ѝ изходящи струи на Потока бяха стабилни. Но след около шест месеца първата от входящите ѝ струи — тази от Средоточие — щеше да прекъсне, последвана от останалите шест в рамките на единайсет месеца. Дотогава почти всяка друга система във Взаимозависимостта щеше да е претърпяла загуба на собствена струя от Потока, но щеше да е все още свързана, пък макар и слабо, с останалите.
Грейланд очакваше, че графинята ще е театрално бясна, задето, въпреки че емперо бе длъжна да даде на парламента шест месеца (които вече бяха доста по-малко), за да предложи варианти, не бе направила нищо, за да защити или спаси шейсет и пет милионното население на системата Локоно от предстоящата катастрофа. Графинята не я разочарова. Като представителка на своя благороднически Дом и най-млада сестра на властващата херцогиня, Рафелия Майсен-Персо изнесе достойно за награда представление и само дето не разкъса дрехите си, оплаквайки бедата на хората на Локоно. В края му Грейланд се зачуди дали да не изръкопляска.
Не го направи. Не само защото щеше да е грубо, но и защото бе наясно, че графинята изобщо не я е грижа за съдбата на жителите на системата Локоно. Грейланд знаеше, че Рафелия Майсен-Персо е присъствала на срещата, за която говореше Кива Лагос — онази, организирана от Простър Ву.
Нещо повече, бе научила още отпреди Кива да ѝ каже. Джии бе изкопчил тази конкретна тайна от същата банка, спрямо която Кива бе използвала социално инженерство, за да разкрие конспирацията. Джии бе открил още заговорници в други банки, както и зашифровани документи, в които се обясняваха подробности за конспирацията — включително един от графинята, която седеше срещу нея в момента. Нейното послание до сестра ѝ бе сред най-лесните за разшифроване. Шифърът на самата бележка беше истинско произведение на изкуството и би отнел на Джии две десетилетия да го разбие, ако графинята не го бе продиктувала по говорител, свързан с домашната ѝ мрежа, небиометричната парола за която бе името на сегашното ѝ куче (едно пухкаво топче на име Честейн), а биометричната парола (пръстов отпечатък) се съхраняваше в имперската система.