Грейланд си помисли, не за първи път, колко опасен е всъщност Джии: таен личен агент на емперо, обхващащ цялата империя, който знаеше всичко и би ѝ го казал, стига тя да попита. А Грейланд знаеше, че трябва да пита.
Ето как бе разбрала, че графиня Рафелия Майсен-Персо не е искрена и че е поискала тази среща с фалшив претекст; че вместо да се интересува от добруването на шейсет и петте милиона жители, които твърдеше, че представлява, целта ѝ бе да докладва на Надаш Нахамапитин какви са текущите планове на емперо за спасяване на Взаимозависимостта, за да подготвят по-хубав капан, в който Грейланд да падне. Грейланд се бе ужасявала от тази среща не защото нямаше решение на проблема как да спаси милионите локонийци — тя наистина нямаше, засега, което само по себе си бе депресиращо, — а защото знаеше предварително колко обезсърчително ще е да гледа как графинята се преструва, че ѝ пука за нещо друго, освен за самата нея и може би най-близките ѝ роднини и приятели.
Тя не грешеше, но в момента нямаше какво да се направи по въпроса. Затова Грейланд гледаше и слушаше, докато графинята изнасяше пламенното си представление, а когато свърши, Грейланд ѝ благодари за визитата, уведоми я просто, че всичко, което може да бъде направено за системата Локоно, ще бъде направено, и я отпрати, преди графинята да успее да събере сили за второ драматично изпълнение. Цялата среща продължи двайсет и три минути.
Което означаваше, че Грейланд неочаквано бе изпреварила разписанието си със седем минути.
Тя използва около деветдесет секунди от това време да проведе личен телефонен разговор, за да добави една последна среща към деня си.
— Кога разбра, че царуването ти е обречено? — попита Грейланд Тома Шанвер. Двамата бяха сами на мостика на „Оверн“, Грейланд бе оставила охраната си пред вратата. „Оверн“ се намираше в личния док на емперо; тук тя би трябвало да е в същата безопасност като в собствения си дворец. Въпреки това телохранителите ѝ не бяха доволни, но Грейланд искаше да говори с Шанвер насаме.
При този въпрос Шанвер повдигна вежда.
— Лоши новини ли очакваме? — попита той. От всички хора, които Грейланд познаваше, Шанвер се отнасяше с нея най-неофициално, не поради някакво патологично неуважение към царската особа, а защото той самият бе царска особа — сваленият крал на Понтийо, който се намираше извън Взаимозависимостта. С други думи, Шанвер се отнасяше с Грейланд като с равна, което тя оценяваше. Никой друг не го правеше, дори и Марс, който въпреки интимната им връзка отлично съзнаваше каква пропаст ги дели в общественото им положение.
— В последно време не получавам други новини освен лоши — призна Грейланд.
— Знам и съжалявам за това — рече любезно Шанвер. — Имах предвид, дали не става дума конкретно за някакъв нов преврат?
— Не преврат. Преврати. Няколко са.
— Няколко? Впечатлен съм. Хубаво е да си популярен.
— Не и по този начин.
— Предполагам. Мога да ти кажа какво мисля по въпроса, разбира се, но се чудя защо просто не попиташ твоето сборище от мъртви емперо. Със сигурност някой и друг от тях е станал жертва на преврат.
— Не и наистина — каза Грейланд. — Имало е няколко убийства, а някои емперо са били… заменени от семейство Ву, когато станало ясно, че имат проблеми с тях.
— „Заменени“ — повтори Шанвер. — Този евфемизъм ми харесва.
— Убийствата обаче не са били част от по-мащабен бунт, а не мисля, че ако семейство Ву сменя един от своите с друг от своите, това се брои за истински преврат. Просто семейна политика.
— В последния опит за преврат срещу теб имаше участници от Ву — напомни ѝ Шанвер.
— Но не беше успешен — изтъкна Грейланд. — Докато… — Тя млъкна.
Шанвер се усмихна.
— Можеш да го кажеш.
— Докато опитът за преврат срещу теб е бил успешен — продължи Грейланд.
— Да, така беше — призна Шанвер. — Едвам отървах кожата. И този кораб. И няколкостотин приятели. И значителна част от цялото човешко познание по онова време. И, разбира се, непренебрежимо количество материални ценности.