— Всичко това означава, че си го очаквал и си знаел, че не можеш да го спреш.
— Така е.
— Кажи ми, откъде научи?
— Мога да ти кажа, но не знам дали ще ти е от полза.
— Защо?
— Защото аз, как да се изразя, не бях добър крал. Далеч не толкова добър, колкото си ти като емперо, млада ми приятелко. Нито пък толкова добър човек.
— Ти не си лош човек — каза Грейланд.
— Сега съм по-добър оттогава — призна Шанвер. — И също така вече не съм човек. Аз съм машинно сътворено съзнание, базирано на някого, който е бил човек. Помня, че съм бил човек, и помня какви желания и емоции са ме движили тогава. Имам достъп до тях, но същите тези желания и емоции не ме мотивират в сегашния ми вид. Освен това съм на повече от триста години. Имал съм време да се помиря с греховете си.
— Значи не си толкова различен от моето сборище от емперо. Техните записи имат достъп до информацията какво са мислили и чувствали живите им версии. Просто не могат да чувстват нещата сами.
— Аз все още ги чувствам — каза Шанвер. — Също както ти можеш да почувстваш някаква емоция от времето, когато си била на пет годинки. Но не се чувстваш по същия начин като петгодишната си версия.
— Понякога се чувствам.
— Е, добре. — Шанвер се усмихна. — Исках да кажа, че не би реагирала на тези чувства по същия начин, както когато си била на пет. Изглеждаш ми забележително овладяна.
— Благодаря — каза Грейланд. — Въпреки всичко бих искала да знам кога си разбрал, че се задава преврат.
Шанвер въздъхна, което бе напълно ненужно, предвид че беше изкуствен интелект, прожектиращ холографски образ на себе си.
— Кратката версия е, че разбрах, че се задава, когато бях използвал или предал всички хора, които можеха да са ми полезни съюзници, и останалите решиха, че е време да си вървя. Дългата версия ще отнеме много време и, опасявам се, окончателно ще съсипе мнението ти за мен като добър човек. Бих казал, че това беше катастрофа, създадена от самия мен, ето защо можех отрано да я видя как се задава.
— Щом си я очаквал, защо не можа да я избегнеш?
— Защото от някои избори няма връщане назад — отговори Шанвер. — А в началото на управлението си, когато бях надут и глупав, направих няколко такива избора. Бързо един след друг. Всичко започна оттам. Накрая — а дотогава бях насъбрал достатъчно мъдрост, за да се ужася от някои от тези ранни избори — осъзнах, че макар да мога да отложа преврата, не мога да го избягвам вечно. Затова го забавих достатъчно дълго, за да избягам. — Той се усмихна. — В което имаше някаква ирония, защото, когато превратът най-после дойде, аз вече умирах — също заради някои неразумни избори, които бях направил в началото. Ако заговорниците бяха изчакали още годинка-две, изобщо нямаше да им се налага да извършват преврат.
— Съжалявам, че си направил тези избори — каза Грейланд след кратка пауза.
— Е, аз също, ако искаш да знаеш — рече Шанвер. — Да гледаш назад към живота си и да виждаш колко по-добър си могъл да бъдеш, не е особено приятно. Единствената хубава страна на всичко това е, че сега съм тук, с теб и Марс. Който, между другото, направо се съсипва, докато се мъчи да открие математиката, която ще ни спаси.
— Той ли ти го каза?
— Не, разбира се, че не. Но идва при мен да говорим за математика. Предполагаше, че щом съм машина, ще мога да разбера онова, което разбира той, но аз нищичко не разбрах. Ала се уча, защото искам да съм му от полза. Все още не съм. Но мисля, че рано или късно ще стигна дотам. Все пак сега се уча по-бързо от повечето хора. Той всъщност е гениален, знаеш ли? Твоят любим, имам предвид.
— И аз така мисля.
— Не, аз говоря за нещо повече. Той е прекалено скромен, за да го каже или дори да си го помисли, но аз виждам работата му и даже мога да проумея част от нея. Ако някой те спаси, това ще е той. В момента въпросът е дали разполага с достатъчно данни, с които да работи. И дали получава достатъчно сън. — Шанвер забеляза как сянка пробяга по лицето на Грейланд. — Какво има?
— Какво да има?
— Току-що ти мина някаква мисъл. Докато говорех за данните.
— Не е важно.
— Добре — каза Шанвер. — Но като стана дума за данни, ти спомена, че знаеш за няколко подготвени опита за преврат.
— Да.
— Откъде знаеш? Ако хората от охраната и разузнаването ти знаеха за тях, предполагам, че вече щяха да са бивши опити за преврат.