— Имам си други източници.
— А тези източници включват ли изкуствения интелект, който ръководи имперското ти куклено шоу?
Грейланд го изгледа остро.
— Защо питаш?
— Защото твоят приятел Джии — така му беше името, нали? — направи няколко опита да проникне в системите ми. Забелязах първия от тях скоро след като пристигнах тук. Той прати една програма в опит да хакне защитната ми стена. Аз я изолирах и разглобих, за да видя как работи, а после му пратих съобщение, че ще се радвам да си побъбря с него, ако просто почука, вместо да се опитва да се вмъкне през прозорците. Той не отговори. Но продължава да се опитва да се вмъкне през прозорците. Щом го прави с мен, предполагам, че не съм единствената система, в която се опитва да се вмъкне.
— Съжалявам, че Джии продължава с опитите да те хакне — каза Грейланд.
— Няма нищо. Е, добре де, има — поправи се Шанвер, — но засега не е проблем. Държи ме нащрек. Но бих предпочел просто да си поговоря с него, ако е позволено.
— Доколкото знам, Джии не говори с никого друг освен мен. И другите емперо преди мен.
— Е, аз съм крал — изтъкна Шанвер. — Или бях. Това може би се брои.
— Ще видя какво мога да направя.
— Благодаря ти. Но да се върнем на въпроса ти кога съм разбрал, че царуването ми е обречено. Разбрах достатъчно рано, за да се спася. Затова ли питаш? За да знаеш кога ще стане прекалено късно да се спасиш?
Грейланд поклати глава.
— Не се опитвам да се спася.
— Това е благородно до степен на саможертва.
— Не става дума за благородство.
— За какво тогава?
— Мога да спра тези преврати — каза Грейланд. — Разполагам с нужната информация, знам кои са действащите лица и къде са. Е, поне повечето. Мога да обявя военно положение и да ги хвърля всички в затвора, точно както направих предишния път. Но по този начин ще предотвратя само сегашните опити. А ще има и други. Винаги е имало. Още от деня, в който станах емперо. Стъпчеш един, изскачат нови два. А междувременно онова, върху което трябва да се съсредоточа, не се изяснява.
— Спасяването на Взаимозависимостта — вметна Шанвер.
Грейланд поклати глава.
— Не. Тя е обречена, каквото и да правим. Не можем да спрем разпадането на струите на Потока. Не можем да спасим империята. Трябва да спасим хората. Не само някои от тях. Не само благородниците. Трябва да ги спасим всички. Аз трябва да ги спася всички. Това е задачата ми, ако питаш мен.
— Непосилна задача.
— Може би — каза Грейланд. — Но нямам избор. Трябва да опитам. Ето защо трябва да знам кога ще стане прекалено късно. Не мога да спра тези опити за преврат, освен ако реша да не правя нищо друго полезно. Но може би ще успея да направя онова, което си направил ти — да забавя вече съществуващите. Да ги задържам и да губя времето на организаторите им колкото е възможно по-дълго. Защото с толкова време разполагам. Не докато последната струя на Потока изчезне. А до първия успешен преврат. Толкова време имам да спася всички.
— Достойно за възхищение — каза Шанвер. — И как ще забавиш тези опити за преврат?
— Като предизвикам малко хаос.
12
Кива Лагос смяташе, че е лесно да получиш достъп до почти всекиго по всяко време, ако: а) си достатъчно високопоставен; и б) си готов да се държиш като пълен задник. Затова, когато слезе от асансьора в Дома на гилдиите на етажа, където се намираха офисите на Дома Улф, с документи в ръка, не си направи труда да спира на рецепцията; просто сви наляво и тръгна по коридора към офиса на Друзин Улф, без да обръща внимание на отначало обърканите, а после все по-остри гласове на поне трима служители, които искаха от нея да спре.
Тя не спря. Отвори със замах вратата на офиса на Друзин Улф, а после я затръшна и заключи, преди нежеланият ѝ антураж да се добере до нея. Друзин Улф вдигна очи от мястото си до една масичка за кафе, където разговаряше с друг мъж за дявол знае какво, пък и на кого му пука.
— Какво става, да му се не види? — възкликна Улф.
Кива посочи с пръст другия мъж.
— Ти. Бягай да се шибаш.
Чу се блъскане по вратата. Кива не му обърна внимание.
Друзин Улф докосна ръката на събеседника си, за да попречи на всякакви опити за бягане и шибане.
— Луда ли си? Не може току-така да нахълтваш в офиса ми и да казваш на хората да бягат да се шибат.
— И все пак ето ме тук — каза Кива. — В офиса ти. И казвам на този излишен малоумник да бяга да се шиба. — Обърна се към излишния малоумник. — Коя част от „Бягай да се шибаш“ не разбра?
— Той и аз имаме спешна работа.