— Като излагаш нещата по този начин, наистина звучи малко засукано — призна Кива.
— Съвсем мъничко. Това, което ти казвам, е, че Надаш ще има много причини да те подозира. Трябва да разполагаш с отговори на подозренията ѝ.
— Вече поработихме доста в тази насока — каза Кива. — Почти е сигурно, че Надаш има свои хора в Министерството на правосъдието и Министерството на финансите. Когато проверят оплакванията срещу мен, те ще открият отлично подправените документи от разследването, които потвърждават каквото казах на Улф. Записки за дълго разследване, които обаче според метаданните на документите са създадени през последните две седмици. Точно както би било при една постановка.
— Много се гордееш с това — промърмори Сеня.
— Я стига, то си е хубав шибан щрих.
— Също така не е особено добра идея да си прекалено влюбена в собствената си хитрост.
— А бе ти да не си ми майка?
— Ако ти бях майка, щях да използвам думата „шибан“ по-често.
— Това си е много хубава дума.
— Сигурно — каза Сеня. — Но може би не колкото всяка друга дума, която излиза от устата ти.
— През половината шибано време аз дори не се чувам, че я казвам.
Сеня я потупа лекичко.
— Знам. Обаче щеше да я чуваш, ако аз я използвах колкото теб.
— Не, нямаше.
— С шибана гаранция шибано щеше да те шибам.
— Преувеличаваш.
— Не много.
— Чудесно. Сега наистина ще се чувам всеки шибан път, когато я използвам.
Сеня я потупа пак.
— Ще ти мине, сигурна съм. Но мисълта ми в началото на всичко това беше, че за колкото и хитра да се мислиш, трябва да внимаваш с Надаш. Права си, аз работех за нейното семейство. Познавам ги какви са. Ще те спипат, когато не ги очакваш. Така действат те.
— Знам.
— Знам, че знаеш, Кива. Но трябва да го почувстваш. — Сеня седна в леглото. — Виж. Може би ти дойде малко преждевременно, защото ти си… ами, ти си си ти, но работата е там, че съм влюбена в теб. Което не очаквах да се случи. Хубаво ми беше с теб, а после, когато ме простреляха и ти се грижеше за мен, ти бях благодарна, пък и винаги съм те харесвала. Но сега осъзнавам, че те обичам, и това е ужасно, защото трябва шибано да се притеснявам за теб. Затова искам да почувстваш, в главата и в стомаха си, идеята, че Надаш Нахамапитин е опасна за теб. Защото няма да си в безопасност, докато не го почувстваш. А това е ужасно за мен.
Кива лежеше в леглото, попивайки всяка дума на Сеня, а после, след уважителна пауза, каза единственото, което смяташе, че може да каже в този момент.
— Да не се опитваш шибано да ме урочасаш?
Сена я погледна объркано.
— Какво?
— Опитваш се шибано да ме урочасаш — повтори Кива. — Казваш ми, че ме обичаш, точно преди да отида и да се опитам да проваля този шибан опит за преврат. Това си е шибана гадост.
Сеня зяпна насреща ѝ, а после избухна в смях и се строполи върху Кива.
— Гадина такава — промърмори тя.
— Така е по-добре.
— Не е по-добре, но е точно в твой стил. — Сеня се гушна в нея.
— Ще внимавам — каза Кива след няколко минути.
— Добре — отвърна Сеня. — Не ме разбирай погрешно. Знам, че се опитваш да прецакаш плановете на Надаш. Когато опре до взривяване на чужди планове на парчета, никой не може да се сравнява с теб.
— Благодаря.
— Няма защо. Само не ѝ позволявай да направи същото с теб.
— Няма — обеща Кива.
Кива бе тази, която уреди последвалата среща. Тъй като хем мислеше, че ще е по-добре да изглежда, че не вярва на конспираторите, хем наистина не вярваше на конспираторите, я назначи на публично място: наскоро преименувания парк „Атавио VI“. Паркът се намираше много близо до Брайтън, резиденцията на покойния емперо в Първа стъпка, която той предпочиташе пред имперския си дворец в Си’ан. Кива избра срещата да стане по пладне, когато парк „Атавио VI“ щеше да е пълен с хора, които тичат, карат колело, разхождат домашните си любимци, играят с децата си и изобщо всячески се пречкат. Парк „Атавио VI“ не бе голям, но имаше няколко пешеходни алеи с буйно раззеленени дървета, образуващи почти плътен покров, който би затруднил снайперистите.
Кива признаваше пред себе си, че може би прекалява малко с предпазливостта, що се отнася до снайперистите. Но от друга страна, Надаш и по-рано се бе опитала да я убие с помощта на снайперист. Така че може би прекалената предпазливост беше шибаният минимум от предпазливост, когато си имаш работа с Нахамапитин.