Выбрать главу

— Леле — промърмори Марс.

Кардения вдигна ръка.

— Извинявай. Прозвуча доста по-гадно, отколкото трябваше. — Тя посочи към екрана. — Но това тук… може да е тъкмо каквото търсим. Отговорът.

Марс се усмихна.

— Може би — съгласи се той. — Но преди това имаме да свършим много други неща.

— Какво например?

— Ами, първо на първо, трябва да разбера дали е вярно. — Марс посочи към екрана. — Това е просто хипотеза. Догадка, основаваща се на данните. И то даже не на много данни, тъй като се крепи основно на едно-единствено събитие. Бих бил лош учен, ако не те предупредя, че цялата тази работа е доста несигурна.

— Добре — каза Кардения. — И как ще разбереш?

— Трябва да наблюдавам как възниква плитчина на мимолетна струя на Потока.

— Ами, направи го.

— А още по-добре повече от една.

— Колко повече?

Марс зашава неопределено с ръце.

— Ами, десетина? Като за начало?

— Колко време ще отнеме това?

— Ако бях само аз — повече, отколкото имаме. С чужда помощ — може би година.

— Дотогава откъсването на системите ще е започнало.

— Така е — съгласи се Марс. Кардения се намръщи. — Но дори след като съберем данните, ще разполагаме само с данни. Ще знаем, че хипотезата е достатъчно солидна, за да стане теория. Но след това ни остава да решим някои практически въпроси.

— Като например как да направим някоя от тези плитчини достатъчно голяма — предположи Кардения.

— Точно така. Но не само това. — Марс посочи към картинката на хабитата. — Хабитатите не са кораби. Те са паркирани в орбита или в точките на Лагранж. Не отиват никъде, относително казано. И не разполагат със средства да отидат някъде. В най-добрия случай имат двигатели за компенсиране на отклонението, за да останат на орбиталните си пътища. Но тези двигатели не могат да ги придвижат на някакво значимо разстояние. Не можем да ги закараме до някоя плитчина. Ще трябва плитчината да дойде при тях.

— И как ще постигнем това?

Марс сви извинително рамене.

— Ами, виждаш ли… Тъкмо там е сложното.

— Значи не знаеш — заключи Кардения и докато го изричаше, осъзна, че е прозвучало почти обвинително. Надяваше се Марс да не се заяде за това.

Той, разбира се, се заяде.

— Моля?

Кардения преброи до пет, преди да продължи.

— Не, няма нищо. Аз просто… ами…

— Знам — каза Марс. — Разбирам как се чувстваш. Повярвай ми. Но не мога да търся начин да насоча плитчина на Потока към определена точка, без да знам дали плитчините изобщо се движат. Съжалявам да го кажа, но това е наука от вида „крачка по крачка“.

— Мразя, когато няма преки пътища — отбеляза Кардения.

— Няма — каза Марс. — Тоест, освен ако не успееш да намериш данните на онзи, който е предизвикал Разкъсването.

— Моля?

— Разкъсването. Сещаш се, когато хората от системите на Взаимозависимостта, преди да има Взаимозависимост, решили да се откъснат от Земята и всички останали.

— Знам какво е — каза Кардения.

— Е, добре. Каквото и да са направили те, трябва да са разбирали физиката на Потока невероятно добре, за да го направят. На практика са предизвикали изчезването на струя на Потока. — Марс направи гримаса. — И по този начин са заложили последствията, с които си имаме работа сега. За да направят всичко това, те трябва да са разбирали какво правят по-добре от нас. Или от мен, във всеки случай.

— Значи, ако имаш техните разработки, би могъл да заобиколиш всички тези неща, за които говореше?

— Не знам — призна Марс. — Мисля, че независимо от всичко трябва да потвърдим, че плитчините могат да се движат. А останалото… — Той сви рамене. — Зависи. Но ще сме в по-добро положение, отколкото сме сега. Само че тези разработки не съществуват. Ти ми каза, че Джии не ги е намерил.

— Да — съгласи се Кардения. — Така е. Но… ами ако Джии все пак ги е намерил?

— Искаш да кажеш, че Джии разполага с всички данни, за които говорехме току-що?

— Да.

— Тогава ще съм наистина бесен — каза Марс след кратка пауза. — Защото това би означавало, че ти си знаела за съществуването на тези данни и не си ми ги дала. Което ще рече, че си напрягам до скъсване мозъка, опитвайки се да спася милиарди хора от смърт, с умствения еквивалент на вързани зад гърба ръце.

— О — въздъхна Кардения.

— Е? Има ли Джии данните от Разкъсването?

— Ами — смотолеви Кардения. — Ъъъ…