— Какво?
— Изсмях му се в лицето — каза Кардения. Погледна безпомощно към Рашела. — Не беше нарочно. Просто смехът ме напуши. Но той греши. Всеки миг от царуването ми като емперо ми е показал, че не сме по-добри от хората преди хиляда и петстотин години. Не сме по-добри, отколкото си била ти, когато си сложила началото на Взаимозависимостта. Извинявай.
— Не се засягам — успокои я Рашела. — Не съм в състояние да се засегна.
— Е, Марс е в състояние. И се засегна. А после се ядоса, че не съм искала да споделя с него данните за Разкъсването. И че още не искам.
— Мислиш ли, че той ще направи нещо ужасно с тях?
— Не — поклати глава Кардения. — Не той. Вярвам на Марс. Но се тревожа за всеки друг във вселената. Разкрия ли веднъж информацията, не мога да я върна обратно. Хората, които са я използвали навремето, едва не са убили и себе си, и всички други с нея. Сега ще убият нас като непреднамерено последствие. Имали сме късмет, че тази информация е останала загубена толкова дълго. Тя е истинска отрова.
— И не мислиш, че Марс ще успее да запази данните за себе си?
— Не може. Той е само един човек. Няма как да свърши цялата работа сам. Ако тези данни се окажат полезни по някакъв начин, ще трябва да ги сподели с другите учени. За да ги потвърдят и да могат да работят върху някои части на проблема, докато той работи върху други. Той вече го прави. А започнат ли да работят върху тези данни, ще видят последиците от тях. Нищо не остава тайна. — Кардения се подсмихна. — Ти би трябвало да го разбираш по-добре от всеки друг. Програмирала си Джии да издирва всяка тайна във Взаимозависимостта.
— Обясни ли му всичко това?
— Да. Но Марс не беше убеден. Каза, че ако данните съдържат полезна информация и аз ги държа скрити, в случай че не успеем да намерим начин да спасим хората на Взаимозависимостта, смъртта им ще тежи на моята съвест. — Кардения сви рамене. — И не съм сигурна, че греши за това. Напълно е възможно наистина да вляза в историята като най-голямото чудовище. Марс ми се сърди, че съм го излъгала. Още повече ми се сърди, че не му давам данните.
— Призна му, че си го излъгала?
— Изплъзна ми се от устата.
— Вероятно не е трябвало да го правиш — каза Рашела, — ако си искала да не ти се сърди.
— Вече е малко късно за това — отвърна раздразнено Кардения. — Надявах се, че ти може да имаш някакъв опит, който ще ми е от полза, за да оправя тази работа. Защото, нали се сещаш, теб те е бивало в лъжите. Докато мен явно хич не ме бива.
— Питаш ме какво бих направила аз в същата ситуация? — попита Рашела.
— Да. Точно така.
— Вероятно бих скъсала с този човек.
— Какво?
— Ако нямаш лична връзка с него, няма да се налага да се притесняваш, че ти е ядосан или недоволен от теб. Ти си емперо. Няма да ти е трудно да намериш други, с които да завържеш лични връзки.
— Така, първо, според моя опит, това изобщо не е вярно — възрази Кардения. — И второ, нека предположим за момент, че искам да запазя тази връзка.
— Щом казваш.
— Ти наистина ли би скъсала с някого просто така?
— Аз наистина скъсах с някого просто така — каза Рашела. — С първия си съпруг.
— И това не те притесни?
— Не. Той се държеше гаднярски от известно време.
— Е, Марс не е гадняр — каза Кардения. — Бих искала да го задържа.
— Сподели данните с него.
— Вече ти обясних защо не ги споделям.
— Сподели ги с него и изолирай онези, с които той иска да сподели данните.
— Да ги „изолирам“? — удиви се Кардения. — Това подозрително ми звучи като „натикай ги в научен затвор, така че нищо да не може да изтече“.
— Това би довело до някои второстепенни проблеми — съгласи се Рашела.
— Не мисля, че мога да го направя — заяви Кардения, а после млъкна. Рашела чакаше търпеливо, защото, бидейки симулация, нямаше причина да не го прави.
— Джии — извика Кардения след момент. Хуманоидният аватар се появи до Рашела. — Разбирам, че си се опитвал да проникнеш в компютъра на „Оверн“. Корабът, който в момента стои в моя док.
— Да — каза Джии.
— Не си имал успех.
— Не, засега не.
— Освен това знаеш, че Тома Шанвер, изкуствената личност, която живее в компютъра на „Оверн“, ти е пратил покана да си побъбрите.
— Да.
— Защо не си приел поканата му?
— Не съм програмиран да приемам такива покани — отговори Джии. — Създаден съм, за да взаимодействам с различните емперо в Стаята на спомените и да издирвам скрита информация. Като се изключи съвсем ограничената ми способност да се обръщам към обслужващия персонал за проблеми, които не мога да реша сам, не разполагам с протоколи за други действия.