Кардения отново насочи вниманието си към Рашела.
— Защо? Ти си програмирала Джии. Няма причина да го лишаваш от възможността да общува с други хора.
— Какви други хора? — попита Рашела. — Стаята на спомените е предназначена да се ползва само от действащия емперо.
— И на никой друг емперо досега не му е минавало през ума да накара Джии да се обърне към някого друг?
— Всички други емперо приемаха онова, което Джии им казваше за ролята си.
— Значи аз съм просто една чудачка — отбеляза Кардения.
— Не бих се изразила точно по този начин, но да.
Кардения се усмихна и се обърна към Джии.
— Бих искала да приемеш поканата на Тома Шанвер да си побъбрите — каза тя. — Той вече ме уведоми, че може да създаде „пясъчник“ в сървърите си, където да се срещнете двамата. Иначе няма как да получиш достъп до сървърите му, нито той до твоите. Това ще е неутрална територия. Уговорете се и проведете тази среща възможно най-скоро.
— Да, Ваше величество — каза Джии и изчезна.
— С каква цел? — попита Рашела.
— Марс вече е споделил информация с Шанвер — обясни Кардения. — А Шанвер набира скорост с физиката на Потока. Ако се убедя, че мога да му вярвам, бих могла да предоставя данни за Разкъсването на Марс, при условие че единственият, с когото ги споделя, е Шанвер. Той е изкуствена личност и е прекарал последните триста години в изолация. Няма да е жестоко да го държим отрязан от всички останали. Той вече е отрязан.
Кардения прекара още малко време в Стаята на спомените, преди да сложи край на сесията си. Когато излезе, Марс я чакаше.
— Имам да ти казвам някои неща — рече тя. — Важни неща.
— Могат да почакат — отвърна Марс. Лицето му бе изпито и разстроено.
Кардения се намръщи.
— Какво има?
— Случило се е нещо — каза той. — С Кива Лагос.
14
Нещата вървяха на добре за Надаш Нахамапитин.
Като начало, беше изхвърлила част от боклука, под формата на Друзин Улф и Кива Лагос.
Но също така, и в момента се наслаждаваше тъкмо на това, имаше нов адрес. Беше се измъкнала от усойните, зловонни помещения на „Нашата любов не може да продължи“ и в момента обитаваше „Бели чепици и много долари“. И той като „Нашата любов“ беше вътрешносистемен търговски кораб; но за разлика от нея „Белите чепици“ не изискваше антибиотици дори само да го гледаш.
„Белите чепици“ бе кораб за отдаване под наем и сега, когато срокът на договора му бе изтекъл, го бяха върнали на Дома Ву за ремонт преди следващото наемане. Простър Ву го бе заделил временно за лична употреба — прерогатив на висшите служители на Дома Ву за ненаетите кораби — и го бе паркирал в личния пристан на семейство Ву, където никой имперски инспектор или данъчен нямаше да го закача. Освен ако не излезеше от дока, корабът бе на практика невидим.
Надаш бе доволна. „Белите чепици“ беше чист и модерен и предишният му наемател го бе преоборудвал да подслонява и пътници освен товара, така че квартирата ѝ вече не бе облицована със скърцащ помътнял метал и тук-там петна от плесен. Простър Ву бе снабдил кораба с минимален екипаж от техници и домашни прислужници, всички те взети от все още намиращата се в системата петица на графиня Нахамапитин, която бе конфискувана, когато я арестуваха за измяна и убийство. Надаш прие клетвата им за вярност като действаща глава на Дома си, а после като една истинска Нахамапитин забрави, че съществуват, освен ако не искаше нещо конкретно от тях.
Да живее, макар и временно, на издръжка на семейство Ву обаче си имаше и лошите страни, спомни си Надаш, когато Простър Ву нахълта в каютата ѝ без предизвестие и без дори да почука.
— Убила си Друзин Улф — обвини я той.
— Не аз — отвърна мило Надаш. Изтягаше се на един шезлонг и си играеше с таблета си. — Аз бях тук през цялото време. Имам свидетели.
— Не можеш просто така да избиваш съюзниците си. Така хората ще престанат да ти бъдат съюзници. А ти имаш нужда от всичките си съюзници. Ние имаме нужда от тях.
Надаш остави таблета.
— Виж сега, Простър. Има два начина да обясним какво се случи с нашия скъп приятел Друзин Улф. Първият е, че не съм накарала да го убият. Случайно знам, че когато случаят бъде проучен от разните там пазители на закона, които неизбежно проучват такива случаи, ще бъде намерено писмо, което разкрива, че Друзин Улф е подмамил Кива Лагос в онзи парк с цел да я убие — в края на краищата, напоследък двамата са имали обтегнати бизнес отношения. Извежда я в парка; един шляещ се убиец я гръмва в главата; всичко е точно.