— Само дето Улф е мъртъв.
Надаш сви рамене.
— Човек може да се блъсне. Да залитне. Така става, като наемаш евтини убийци.
— И очакваш някой да повярва на това?
— Очаквам пазителите на реда да го повярват, да — каза Надаш. — Като им дадеш прост отговор, те винаги се хващат за него. Това означава много по-малко работа, а и най-простият отговор обикновено е верният. Уликата си е там. Улф е заповядал покушение срещу Кива Лагос и това може да се докаже. После доста злощастно се е изпречил на пътя. Надявам се, че наемният убиец си е получил парите предварително. Би било неловко да се връща за втората половина от сумата.
Простър Ву не изглеждаше ни най-малко впечатлен.
— Това е едната гледна точка. Ти каза, че има и друга.
— Другата гледна точка е, че Друзин Улф си е позволил да злорадства, че Кива Лагос ще си получи заслуженото, което я е подтикнало да издири в какво е замесен, уличавайки по този начин няколко други Домове, мен и теб, Простър. Кива Лагос е последният човек, когото би искал да разгневиш, защото е умна и ще те фрасне в гърлото, ако я ядосаш. Тъкмо това е направила с Друзин Улф. Насочила го е накъдето тя иска и го е накарала да ѝ играе по свирката.
Надаш се изтегна в шезлонга си.
— Очевидно трябваше да бъде премахната. Но и той също. За да си вържем гащите и да запечатаме пробива. А също и за да напомним на нашите хора, че не бива да се разсейват. Ще има време за уреждане на лични сметки след преврата. Като емперо, аз ще окуражавам малките им вендети като награда за услугите им. Но не преди Грейланд да си отиде и аз да седя в имперския дворец.
— Значи пращаш послание?
— Аз не правя нищо — възрази Надаш. — Както вече споменах. Но ако някои уплашени и параноични съюзници си вземат поука и положат повечко усилия да не правят глупости, докато не мине превратът, ще е хубаво, нали? — Тя сви рамене. — Така или иначе, получи се евтин урок. Домът Улф не е важен за плановете ни. Те са дребен Дом. Освен това имахме предимството да разкараме Кива Лагос от картинката и сега Домът Нахамапитин е много по-близо до завръщане под контрола на семейството, което ще улесни нещата за мен, когато му дойде времето.
— Е, и какво искаш да кажа на нашите съюзници? Защото те вече ме тормозят за отговор.
— Кажи им каквото искаш. Но подчертай, че ако Друзин Улф си бе държал устата затворена — ако не бе изпитал нужда да се раздрънка пред някого, който разкри в какво е замесен със същата лекота, с която ти или аз бихме си завързали обувките, — сега нямаше да е мъртъв. И това важи, независимо в кой от двата сценария вярваш. Можеш също да напомниш на нашите съюзници, че перченето на Друзин е подтикнало Кива Лагос да разкрие и тяхното участие. Ако не се беше скарала с Грейланд, недискретността на Друзин щеше да означава, че всички ние сега щяхме да чакаме да ни съдят за измяна. — Надаш млъкна за момент. — Е, или поне те. И ти, Простър.
— Мен ме нямаше в нито един от документите на Лагос — отбеляза Простър.
Надаш се усмихна.
— Намирам за очарователно да смяташ, че нашите съюзници, както ги наричаш, няма да те предадат в мига, щом бъдат заловени.
— Разбирам мисълта ти.
— Предполагах, че ще я разбереш.
— Значи смяташ, че скарването между Лагос и Грейланд е било истинско?
— Никой от малкия ни клуб не е в затвора. Последното арестуване на изменници от страна на Грейланд показва, че тя не си губи времето, след като научи за тях. А Кива си е гаднярка и ми е ясно, че бързо би могла да омръзне на всекиго.
— Значи да разбирам, че отговорът е „да“.
— Да речем, че е „Вече не се притеснявам за Кива Лагос“ — каза Надаш. Вдигна пак таблета си. — Сега съм съсредоточена върху други неща. Нашите така наречени съюзници трябва да направят същото.
Простър схвана, че го отпращат, и излезе, оставяйки я на шезлонга ѝ.
Честно казано, Надаш изобщо не бе толкова сигурна за Кива Лагос, колкото се преструваше пред Простър. Не беше убедена, че Кива не се е опитвала да си играе на двоен агент с Друзин Улф; когато Улф бе дошъл при нея с новината, че Кива иска да се включи в плановете им, тя за малко да го изхвърли през някой въздушен шлюз, толкова бе разяждана от притеснения и страх (вътрешно, разбира се — не би позволила на някого като Друзин Улф да разбере какво си мисли в действителност). Отне ѝ няколко дни, докато хората ѝ се сдобият с документите, които сочеха, че всичко е както го представяше Кива — на Грейланд ѝ бе писнало от нея и бе намерила начин да я разкара.